Законът на невинността

Дейна беше Дейна Бърг, звездата на отдел „Тежки престъпления“ на прокуратурата, решена да ме прати в затвора до края на живота ми. Сред адвокатите бе позната като Дейна Смъртната присъда заради склонността да иска максимални наказания, или Айсберга заради поведението си при договаряне. Но беше факт, че решимостта ѝ не можеше да бъде пречупена, и най-често я разпределяха на дела, където съдебният процес беше неизбежен.

Такава беше и моята ситуация. В деня след ареста ми чрез Дженифър пуснах съобщение до медиите, в което яростно отричах обвиненията срещу мен и обещавах да отмъстя по време на процеса. Най-вероятно това заявление бе причината да назначат по случая ми Дейна Бърг.

— От какво да се откажем? — попита Дженифър.

— Да оставим гаранцията за най-накрая — отвърнах.

— Чакай, не — намеси се Сиско.

— Какво? Исках с това да започна — каза Дженифър. — Трябва да те измъкнем и да обсъждаме без рестрикции стратегията в кантората, а не в килия.

Дженифър вдигна ръце и посочи пространството, в което се намирахме. Знаех, че и двамата ще възразят срещу решението ми за гаранцията. Но имах намерение да оползотворя по-добре времето си пред съдията днес.

— Вижте, не че си прекарвам страхотно в Двете кули — казах. — Не е „Риц“. Но днес имам по-важни неща за вършене. Искам пълно изслушване по жалбата за основателната причина. Това за мен е на първо място. А след това бих искал да поспоря по уликите. Готова ли си за това, Булокс?

Отдавна не бях наричал Дженифър с прякора ѝ от времето ѝ като адвокат новобранец. Бях я взел директно от юридическия факултет на Югозападния, който се помещаваше в бивша сграда на универсалния магазин „Булокс“. Исках някой с работническо правно образование и мотивацията и стръвта на непривилегированите. В годините след това тя доказа, че идеята ми е била гениална, и се издигна от служител, на който давах черна работа, до пълноправен партньор и доверен колега, който отстояваше позицията си и можеше да спечели във всяка съдебна зала в страната. Нямах интерес да я използвам само да разнася документи. Исках да се опълчи на Дейна Бърг за закъснението на прокуратурата при споделянето на уликите. Това бе най-важното дело в кариерата ми и я исках до мен на адвокатската скамейка.

— Готова съм — каза тя. — Но също така съм готова да споря и за гаранцията. Трябва да излезеш, за да се подготвиш за процеса, без да ти трябва телохранител, който да ти пази гърба, докато ядеш шибани сандвичи със салам.

Засмях се. Май се бях оплаквал повече от необходимото от менюто в Двете кули.

— Виж, разбирам — отвърнах. — И нямам намерение да се присмивам. Но трябва да продължа да плащам заплати и не искам да изляза от това нещо банкрутирал и без нищо за дъщеря си. Някой трябва да плати следването ѝ по право, и това няма да е Огнената Маги.

Първата ми бивша съпруга и майка на детето ми работеше в окръжната прокуратура. Истинско име: Маги Макфърсън. Тя печелеше добре и бе отгледала дъщеря ни Хейли в добър квартал в Шърман Оукс — като не броим двегодишния престой в окръг Вентура, където работеше за окръжната прокуратура, докато чакаше политическия пожар тук да се потуши от само себе си. Бях плащал за частни училища и сега Хейли беше студентка по право в първи курс в Университета на Южна Калифорния, след като през май завърши „Чапман“. Това излизаше доста скъпо и плащането падаше изцяло върху моите плещи. Бях го планирал и си бях приготвил спестявания, но не и за да ги дам за неподлежаща на връщане гаранция само за да изляза на свобода и да се приготвя за процеса.

Като теглих чертата — не си струваше. Дори да успеехме да убедим съдия Уорфийлд да намали гаранцията наполовина, пак не ми достигаха 250 хиляди долара за нея, а тя щеше да ми спечели само три месеца свобода. Не се бях отказал от правото си на бързо производство и бях дал на щата срок — шейсет съдебни дни, в рамките на които да ми организира процес. Това означаваше, че процесът щеше да започне само след два месеца през февруари и присъдата или щеше да ми върне свободата, или напълно да я отнеме. В много предишни случаи бях съветвал клиентите си да си спестят парите за гаранция и да си натискат парцалите в Двете кули.

Обикновено причината беше да имат повече пари, с които да ми платят. А сега това бе съвет, който давах сам на себе си.

— Говори ли с Маги за това? — попита Дженифър. — Тя изобщо посети ли те?

— Да, посети ме, и да, говорихме — отвърнах. — Казва същото като теб и аз не съм несъгласен. Но става въпрос за приоритети. Приоритети по делото.

— Виж, знаеш, че ние с Лорна и Сиско заявихме единодушно, че можем да се откажем от заплати, докато това приключи. Наистина смятам, че това е приоритет по делото и че трябва да размислиш. Освен това помисли ли за Хейли? Вече пропусна Деня на благодарността с нея. И Коледа ли искаш да пропуснеш?

— Добре, разбрах. Да видим дали ще ни стигне днес времето за това. Ако не, ще повдигнем въпроса следващия път. Нека видим жалбите. Сиско, какво става с прегледа на предишните случаи?