Замъкът Бландингс и други истории

Лейди Уикъм слезе долу и подобно на величествен галеон с издути платна се запъти към трапезарията. За разлика от останалите, тя беше особено весела тази сутрин. Обичаше хубавото време, а денят беше необикновено хубав. Освен това твърдо бе решила след закуска да отведе мистър Потър настрани и като използува цялата сила на властния си характер, да сключи с него нещо като устен договор.

Беше решила отначало да не иска прекалено много. Ако той се съгласи да се заеме с американското издание на „Обетът на Агата“, „Любовта на силния мъж“ и… може би „Мъж за всичко“, тя бе склонна да отложи разговора за „Ливадник“, „Веригите на съдбата“ и останалите си произведения. Но ако той си въобразяваше, че може да яде хляба й и в същото време да отбягва въпроса за „Обетът на Агата“, страхотно беше подценил силата на студените й сиви очи, когато се налагаше да се размажат разни представители на животинското царство на издателите.

Затова, когато лейди Уикъм влезе в стаята, на лицето й грееше щастлива усмивка. Не че пееше, но в интерес на истината, едва се сдържаше.

Ето защо доста се изненада, когато в трапезарията завари единствено дъщеря си Роберта.

— Добро утро, мамо — поздрави Боби.

— Добро утро. Мистър Потър приключи ли със закуската?

Боби се замисли над въпроса.

— Не знам дали е приключил — отвърна тя, — но нямаше вид на човек, който ще продължи да се храни.

— Къде е сега?

— Не знам, мамо.

— Кога излезе?

— Току-що.

— Тогава защо не го срещнах?

— Той излезе през прозореца.

[???] аше вял и отпуснат. Когато най- [???] Лъчезарността се смъкна от лицето на лейди Уикъм.

— Как така през прозореца?

— Според мен защото Клифърд Гандъл беше застанал между него и вратата.

— Какво искаш да кажеш? Къде е Клифърд?

— Не знам, мамо. Той също излезе през прозореца. Когато ги видях за последен път, и двамата препускаха по алеята. — Лицето на Боби придоби загрижено изражение. — Знаеш ли, мамо, тъкмо се, питах дали… Ти наистина ли си убедена, че ако се омъжа за Клифърд Гандъл, ще стана по-уравновесена? Струва ми се малко ексцентричен.

— Нищо не разбирам от това, което приказваш.

— Ами… ексцентричен е. Мистър Потър ми каза, че в два часа през нощта се прехвърлил през прозореца на стаята му, блещил се известно време насреща му, след което отново излязъл навън. Сега например…

— Блещил се е срещу мистър Потър?

— Да, мамо. Сега например, мистър Потър най-спокойно си ядеше закуската, когато Клифърд Гандъл изведнъж силно изкрещя и се нахвърли отгоре му. Мистър Потър скочи през прозореца, а Клифърд Гандъл запрепуска след него по алеята. Според мен, мистър Потър тичаше добре за възрастта си, но не вярвам това да е полезно за него и то след закуска.

Лейди Уикъм рухна върху един стол.

— Нима всички в тази къща са полудели?

— Ако питаш мен, Клифърд Гандъл с положителност. Нали знаеш — има хора, които са били блестящи студенти в университета, а после изведнъж чалдисват. Вчера например, четох за някакъв американец. Взел всички възможни награди в Харвард ли беше, къде беше, и точно когато му предричали блестящо бъдеще, ухапал леля си. Той…

— Иди да намериш мистър Потър — извика лейди Уикъм. — Трябва да говоря с него.

— Ще се опитам, но мисля, че няма да е лесно. Според мен той си замина окончателно.

Лейди Уикъм нададе съкрушен вик на тигрица, на която току-що са отмъкнали плячката.

— Заминал!

— Каза, че има такива намерения. Не можел повече да издържа на преследванията на Клифърд Гандъл. Това беше още преди закуска, така че не вярвам да е променил решението си. Според мен изобщо няма да спре да тича.

От лейди Уикъм се изтръгна въздишка като вой на вятър в пукнатините на разбито сърце.

— Мамо — обади се Боби. — Искам да ти кажа нещо. Снощи Клифърд Гандъл ми предложи да се омъжа за него. Не успях да му дам отговор, защото веднага след предложението си той се хвърли в рова и се опита да удави мистър Потър. Но ако действително си убедена, че ще ме направи по-уравновесена…

Лейди Уикъм страдалчески изхълца.

— Да не си помислила да се омъжваш за него!

— Много добре, мамо — покорно отвърна Боби. Изправи се и се приближи до бюфета. — Искаш ли яйце, мамо?

— Не!

— Малко шунка?

— Не!

— Много добре. — Боби се задържа за малко при вратата. — Как смяташ, дали да не намеря Клифърд Гандъл и да му кажа да си събира багажа? Сигурна съм, че след всичко станало не желаеш повече да го виждаш.

Очите на лейди Уикъм замитаха мълнии.

— Ако този човек само посмее да се върне, ще го… ще го… Кажи му да си върви. Кажи му да се маха и никога вече да не се мярка пред очите ми.

— Много добре, мамо — отвърна Боби.

НЕСРАВНИМИЯТ ДЖИЙВС И НЕГОВИТЕ ПОДОПЕЧНИ ТЪРТЕИ

ПОРЕДНАТА МАГАРИЯ НА БИФИ

— Джийвс — казах, докато се измъквах от старото корито, — ела тук.

— Да, сър.

Ощастливих го с блага усмивка. От две седмици бях в Париж, а в този град има нещо, което винаги ме кара да се чувствувам преизпълнен с еспиегльори, сиреч дяволитост, и жоа дьо вивр, което ще рече жизнерадост.