Заподозрян № 1

Все едно стоях на вратата и гледах как Сай, Дел Рио и Емилио Круз влизат в апартамента, а Малкия ме развеждаше на видео обиколка из стая за хиляда и петстотин долара на вечер в хотел в Бевърли Хилс.

На прозорците висяха златни копринени завеси. Около махагонова маса бяха подредени уютни мебели, а по стените окачени хубави картини. Лампите стояха изправени. Декоративните възглавнички бяха на мястото си. Не е имало борба. Какво тогава беше станало тук?

Като особено уродлива скулптура, трупът на мъжа лежеше до бюрото.

Сай се спря до тялото на бял мъж, облечен с тъмен панталон и разкопчана бяла риза. Косата му беше подстригана неотдавна, прическата — строга и делова. Носеше халка. На китката, там, където е стоял часовникът, имаше бяла ивица.

Сай се вгледа във врата на мъртвеца.

— Гарота — каза той. — Това е тънка, импрегнирана медна жица — може без проблем да се намери във всяка железария. Жертвата се е опитала да разхлаби телта с нокти, но не е успяла.

— Има ли документи? — попитах.

— Портфейлът му липсва — отговори Сай.

Круз се наведе към камерата и каза:

— Джак, ключалката е непокътната. Или жертвата е пуснала убиеца, или той е имал ключ. На масата има отворена бутилка „Чивас Регал“ с две чаши. На дъното им има малко уиски.

— Да се преместим в спалнята — предложих аз.

Малкия поведе останалите и постави лаптопа на масата. Качеството на образа беше толкова добро, че можех да видя шарката на жакардовата завивка, която лежеше намачкана на пода. Възглавниците също бяха паднали на земята.

— На мен ми говори за секс — обади се Малкия.

Сай сложи набора за оглед на местопрестъпления на пода и се залови за работа, като прокара по чаршафите алтернативен източник на светлина с филтър за променлива дължина на вълната.

— Прав си. Имало е секс.

— И тук го няма портфейла — каза Круз, ровейки из малка купчина лични принадлежности върху нощното шкафче. Химикалка, дребни пари, ключове за кола под наем. Малкия пренесе камерата си в банята. На закачалката зад вратата висяха бански гащета и очила за плуване, на масичката имаше тоалетни принадлежности, а на пода — хавлиени кърпи. Емилио Круз седна на капака на тоалетната чиния и заговори на камерата.

— Джак, убиецът е действал хладнокръвно, може дори да е бил професионалист. Няма следи от борба. Както ти казах, нашият човек е пуснал убиеца в стаята си. Пил е по едно с него и може би след това е казал или направил нещо, за да го вбеси. Убиецът е застанал зад него и го е удушил. Бингам не е имал никакъв шанс.

17

Докато оглеждах апартамента „Бергман“ от разстояние шестнайсет километра, Коуди ме държеше в течение на постъпилите обаждания, а съобщенията му изскачаха в лявата половина на екрана ми.

Написах му някакъв отговор, докато гледах как Дел Рио изследва мястото за улики. Беше само на около метър от мъртвеца, когато нещо привлече погледа ми.

— Малък, какво е това на бюрото?

— Телефонен указател — отговори той. — Тукашен. На Бевърли Хилс.

Фокусира справочника, който беше отворен, но с корицата нагоре, обърна го с облечена в ръкавица ръка и ми показа страницата, на която беше отгърнат.

Разчитах шрифта така ясно, все едно държах книгата в ръка.

Категорията беше „Компаньонки“.

— Интересно — вметнах аз. — Може би господин Бингам си е платил за купона в стаята му.

— Сигурно, Джак. Мислиш, че го е направила жена ли? Само че трябва да е много силна, за да успее да удуши толкова едър мъж.

— Сай, взе ли отпечатъци от Бингам?

— Аха. И още няколкостотин различни отпечатъка от мебелите, които може да са на всекиго. Тук бъка от ДНК.

— Имаш ли нужда от още нещо? — той сви рамене, сякаш казваше: „Аз какво мога да направя?“.

Ако ченгетата ни завареха на местопрестъплението, с Private беше свършено.

— Окей. Тогава да се изнасяме — наредих.

Моите хора затвориха куфарчетата с оборудването си и се отправиха към вратата. Малкия завъртя камерата към напрегнатото си, разпалено двадесет и две годишно лице и каза, че ще заснеме коридора и изходите. Щом видеовръзката се изключи, аз позвъних на Джинкс Пул.

— Джинкс, можеш да пуснеш охранителните камери. Ще ми трябва и копие от снощния запис на петия етаж.

— Вече ти го приготвих.

— Чудесно. Остави го на рецепцията за Дел Рио. Време е камериерката да открие тялото и да се обади в полицията.

— О, не.

— Налага се.

Тъкмо казвах на новата си клиентка, че вечерта ще бъда в бара на хотела, когато на екрана ми изскочи още едно съобщение от Коуди.

То гласеше: „Лейтенант Тенди и детектив Зиглър са тук, за да се срещнат с теб“.

Стомахът ми се сви на топка. Това пък какво беше? Дали имаха следа за убийството на Колийн?

Казах на Джинкс, че ще се видим по-късно.

После помолих Коуди да пусне лошия лейтенант и неговия партньор.

18

Мич Тенди и Лен Зиглър влязоха в офиса ми и се огледаха така, сякаш тъкмо бяха купили мястото на закрит търг и сега го виждаха за пръв път.

Насочих ги към къта за срещи и аз, и Тенди седнахме. Зиглър предпочете да разгледа — гледката навън, лавиците с книги, снимките по стените.