Заподозрян № 1

— Защо си пипал местопрестъплението, Джак? — попита Тенди. — С една идея е твърде подредено, ако разбираш какво искам да кажа. Момичето умира насред леглото, без да си свали обувките. Не оставя никакви отпечатъци, даже и в банята. Моят опит сочи, че момичетата винаги използват банята.

Ченгетата не бяха дошли да ми донесат новини. Бяха тук, за да ме преценят, да ме сплашат, да ме хванат в лъжа или увъртане около версията, която бях дал предишната вечер.

— Тя вече беше мъртва, когато се прибрах — казах аз. — Видяхте същото, което и аз.

— Джак, аз съм справедлив човек.

Казах си наум: „Не, не си“.

Той беше отровно същество. Неговата неизследвана липса на самоуважение и завистта му към останалите го правеше такъв. Опасен.

— Кажи ми какво се случи в действителност, за да можеш да го оставиш зад гърба си.

— Мич, казах ти всичко, което знам.

— Добре тогава.

Той се наведе над масичката за кафе, подреди една камара с книги и каза:

— Сега ще ти кажа каква е моята теория за убийството на това момиче. Колийн Мълой е била влюбена в своя шеф. По този въпрос нямаме разногласия. Не е нещо необичайно. Случва се непрекъснато. Но това определено момиче, Колийн, се е опитало да се самоубие, след като сте се разделили. Това е факт. Опитът за самоубийство ми подсказва, че е била чувствителна. Неуравновесена.

— Срязала си е китките преди шест месеца — обади се Зиглър от другия край на стаята. Държеше джобно ножче с петнайсетсантиметрово острие и седефена дръжка. Подхвърли го във въздуха и го улови. Продължи да го прави през цялото време, докато говореше. — Колийн е оцеляла. Напуснала е работа и се е преместила обратно в Ирландия, като се е върнала в Ел Ей преди две седмици, за да се види с приятели.

— Точно така — включи се Тенди. — Стигаме до настоящия момент. Миналата сряда Колийн е обядвала с теб в „Смити“, но както и да е минал обядът, Колийн не е останала съвсем доволна. Тя знае какъв е графикът ти, кога ще се прибереш и така нататък, и снощи взема такси и се появява в къщата ти без покана.

Тонът му беше равен. Без грубости. Без заплахи. Но Тенди излагаше теорията си, че съм бил аз, и го заявяваше като неоспорим факт.

— Имаш голямо въображение, Мич — казах. — Но Колийн си имаше приятел в Дъблин. Не ме преследваше.

— Не казвам, че те е преследвала. Искала е да си поговорите. Знаела е кога ще си вкъщи. Влиза с кода си за достъп и зачаква. Ти се прибираш. Тя казва: „Изненада, все още те обичам, Джак. Винаги ще те обичам“.

— Тенди, отвращаваш ме, знаеш ли? Нищо подобно не се е случило. Колийн и аз бяхме приятели. Само приятели.

— Бил си изморен, когато се е появила. Сам ни го каза. След онзи дълъг полет и всичките прекачвания. Не ти е било до увещанията на бившата ти приятелка, но може би все пак си се опитал да се държиш като джентълмен.

Зиглър стоеше прав, вече прибрал ножа в джоба на панталона си, и обикаляше, приближавайки се до бюрото ми. Изправих се, отидох до него, изключих компютъра си и казах през рамо на Тенди:

— Нищо от това, което каза, не е истина.

— Просто си говорим — каза той приветливо. — Дърдорим си. Щом приключа с моята теория, можеш да ми изложиш своята.

19

Тенди се забавляваше да разтегля сюжета си „Джак Морган го направи“. Седеше на дивана ми, вмирисан на къри, и размахваше ръце насам-натам, докато не стигна до основния момент в неговата „теория“.

— Та, значи, момичето вече вероятно плаче, кой знае, а може да е била и малко зашеметена. Така ли беше? Беше ли си пийнала? Беше ли се разбесняла? Във всеки случай, Колийн е превъзбудена. И тъкмо тук идва болезнената част. Казваш й, че тя вече не те интересува. „Благодаря, но — не, благодаря. Нека си останем просто приятели.“ Но тя не иска отново да бъде отблъсната от теб. Затова смята да се самоубие. Това трябва да ти послужи за урок.

Думите на Тенди ми причиняваха болка. Да, Колийн все още имаше чувства към мен. Аз също бих имал чувства към нея, ако беше жива.

— Много мелодраматично, Тенди, но пак ти повтарям, не съм го извършил аз.

— А аз ти казвам, че Колийн знае къде държиш оръжието си. Отива да го вземе. Ти се бориш с нея. Двамата падате на леглото и пистолетът гръмва. При най-лек допир. Бум. Бум. Бум. Куршумът попада в гърдите й.

— Няма такова нещо.

— Колийн е застреляна. Било е нещастен случай. Познавам те достатъчно добре, за да мога да го твърдя, Джак. Но ти не можеш да промениш събитията. И сега горкото объркано девойче е мъртво в твоята къща. Разбира се, можеш да се отървеш от тялото, но няма как да не се запиташ дали Колийн не е казала на някой приятел, че ще дойде да те види, няма как да бъдеш сигурен. Или пък си се уплашил. Паникьосал си се. Загубил си контрол…

— Зиглър, стой настрана от бюрото ми.

— Какво има, Джак? Да не би тук да има нещо, което не трябва да виждам?

Зиглър заобиколи и дойде при нас с Тенди. Представих си как забивам юмрук в нахилената му като тиква физиономия.

— Ако съм се объркал, накарай ме да повярвам в твоята версия и ще мина на твоя страна — каза Тенди.

Колко любезно. Покриваше си задника, защото с началника на полицията бяхме приятели.