Завинаги

Млъкнах рязко и притиснах ръце към устата си издишайки шумно.

Изражението му не се промени. Салфетката, която той внимателно разкъсваше, беше замръзнала в ръцете му.

Сега вече покрих с длани цялото си лице. Нямах сили да го гледам.

— Съжалявам, Сам. Съжалявам.

Мисълта за безизразното му изражение, за зареяния в нищото вълчи поглед… усетих как сълзите опитват да се прокрадват навън изпод клепачите ми.

Чух как подът проскърца, когато той се изправи. Махнах ръце от лицето си.

— Моля те, не си отивай — прошепнах. — Съжалявам.

— Имам подарък за теб — каза Сам. — Забравих го в колата. Отивам да го взема.

Докосна ме леко по темето, след което безмълвно излезе и затвори вратата след себе си.

И така, аз продължавах да се чувствам като най-ужасния човек на света, когато той ми подари роклята. Беше коленичил пред мен, подобно на разкаял се грешник, и внимателно наблюдаваше лицето ми, докато я вадеше от плика. Незнайно защо първоначално бях решила, че подаръкът ще бъде някакво оскъдно бельо и се почувствах едновременно облекчена и разочарована, когато видях, че става дума за красива лятна рокля. Изглежда, че напоследък не можех да вкарам емоциите си в ред.

Пригладих плата, загледана в изящните презрамки. Това беше рокля за горещо, безгрижно лято, нещо, което в момента ми се виждаше твърде далечно. Вдигнах очи към Сам и видях, че хапе вътрешната страна на устната си, наблюдавайки реакцията ми.

— Ти си най-милото момче на света — казах му, чувствайки се все така недостойна и отвратителна. — Не е трябвало да ми купуваш нищо. Харесва ми да знам, че си мислиш за мен, дори и когато не съм край теб.

Пресегнах се и положих ръка върху бузата му. Той извърна лице и целуна дланта ми; досегът на устните му с кожата ми накара нещо вътре в мен да се стегне. Гласът ми беше малко по-нисък, когато промълвих:

— Дали да не отида да я облека още сега?

В банята ми бяха нужни няколко минути, докато схвана как точно да облека роклята, въпреки че в това принципно нямаше нищо сложно. Не бях свикнала да нося рокли и в момента се чувствах така, все едно съм гола. Застанах край ваната, за да се видя в огледалото, опитвайки да си представя какво беше накарало Сам да погледне тази рокля и да си каже: Ще купя това на Грейс. Дали беше решил, че ще я харесам? Или си бе помислил, че изглежда секси? А може би просто беше искал да ми направи подарък и това е било първото нещо, попаднало пред погледа му? Не бях сигурна защо за мен беше толкова важно да знам дали е попитал продавачката какво според нея би харесало гаджето му, или е видял роклята да виси на някоя закачалка и си е представил тялото ми в нея.

Загледана в отражението си, си помислих, че изглеждам като някоя колежанка — уверена, красива. Сигурна в това кои части от тялото си да извади на показ, за да изглежда максимално добре. Пригладих предната част на роклята; полите й гъделичкаха краката ми. Можех да видя леката извивка на гърдите си. Внезапно ми се стори извънредно важно да се върна в стаята и да се огледам в очите на Сам. Стори ми се извънредно важно да го накарам да ме погледне и да ме докосне.

Когато се плъзнах през вратата на стаята му обаче, усетих как ме изпълва неувереност. Сам продължаваше да седи на пода, облегнал гръб на леглото и затворил очи, заслушан в музиката, зареял съзнанието си нейде далеч от тук. Погледна ме, когато затворих вратата след себе си. Намръщих се и извих ръце зад гърба си.

— Какво мислиш? — попитах.

Той бързо се изправи на крака и отрони:

— О…

— Единственият проблем е, че не мога да завържа сама връзките на гърба.

Сам си пое дъх и пристъпи към мен. Усетих как сърцето ми започна да бие по-бързо, въпреки че не можех да разбера причината за това. Той хвана връзките, висящи от двете страни на роклята, и ръцете му се скриха зад мен. Вместо да ги завърже обаче, ги пусна и притисна длани към гърба ми; усетих колко бяха горещи през тънкия плат. Почувствах се така, сякаш между пръстите му и кожата ми нямаше нищо. Той положи лице върху шията ми. Можех да чуя дишането му; всеки дъх звучеше някак премерен и сдържан.

— Да разбирам ли, че ти харесва? — прошепнах.

Тогава, напълно внезапно, устните ни се срещнаха. Имах чувството, че са минали векове, откакто за последно се бяхме целували по този начин, с някаква смъртоносна сериозност и настървение. За миг в главата ми проблесна мисълта, че току-що съм яла пица, но после си спомних, че това важеше и за Сам. Той плъзна ръце по бедрата ми, мачкайки плата, заличавайки всяка частица от съмненията ми. Пръстите му се притискаха към тялото ми със силата на неконтролируемия копнеж. Дори и само това, само горещината на дланите му, хванали бедрата ми, беше достатъчно, за да накара нещо вътре в мен да се стегне яростно, толкова силно, че чак болеше. През устните ми се изплъзна тих стон.

— Мога да спра — промълви той, — ако ми кажеш, че не си готова.

— Недей, не спирай.