Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

Заради Теренция Публий Клодий се превръщаше във все по-жесток и опасен враг. Откъде им идва на жените това желание да тровят живота на мъжете си? Ако го беше оставила на мира, Цицерон вероятно нямаше да свидетелства против обвиняемия, когато дванайсет месеца по-рано на делото за Клодиевото богохулство най-после се даде ход. Защото Клодий си измисли, че на празника на Бона Дея се е намирал в Интерамна и дори доведе със себе си няколко свидетели, на които можеше да се вярва. Но Теренция беше на друго мнение.

— Ако си спомняш, той дойде да те търси по работа тъкмо в деня на Бона Дея — настояваше тя пред мъжа си. — Идваше да ти съобщи, че заминава като квестор в Западна Сицилия и смятал да се справи добре. Беше в деня на Бона Дея, сигурна съм! Ти сам ме беше предупредил, че Клодий ще идва да търси съвет.

— Грешиш, скъпа! — не знаеше какво да отговори Цицерон. — Провинциите бяха разпределени по жребий едва три месеца след това!

— Глупости, Цицероне! Много добре знаеш, че жребият е предрешен. Клодий знаеше къде ще служи! Всичко е заради онази уличница Клодия, нали? Не искаш да свидетелстваш заради нея.

— Няма да свидетелствам, защото вътрешният глас ми подсказва да не разбуждам точно този звяр. Теренция, Клодий не изпитва топли чувства към мен още от времето, когато защитавах Фабия! Още оттогава го помня като твърде неприятен човек. Сега просто не мога да го гледам. Но той вече има годините и може да влезе в Сената, освен това е патриций от рода на Клавдиите. Големият му брат Апий е близък мой приятел, както е и приятел на Нигидий Фигул. Отношенията ни не позволяват да свидетелствам против Клодий.

— Ти въртиш любов със сестра му Клодия и само заради това отказваш да изпълниш дълга си — настояваше Теренция.

— Аз не въртя любов с Клодия! Тя се позори достатъчно с онзи поет, Катул.

— Жените — отвърна му със своята желязна логика Теренция — не са като мъжете, съпруже. На тях просто не им достигат стрелите в колчана, за да стрелят. Затова пък могат да си разтворят краката и да поемат цял арсенал.

Цицерон се предаде и свидетелства в съда, с което и унищожи алибито на Клодий. И макар парите на Фулвия да бяха достатъчни да купят съдебните заседатели (трийсет и един души обявиха Клодий за невинен срещу двайсет и пет), Клодий нито щеше да прости, нито щеше да забрави. На това отгоре веднага след процеса той зае мястото си в Сената и даде глас на остроумията си по адрес на Цицерон. Цицерон обаче скоро постави Клодий на мястото му — още една причина той да го ненавижда.

В началото на настоящата година народният трибун Гай Херений, пиценец, което поставяше въпроса не работи ли по указания на Помпей — даде ход на процедура, която да промени статута на Клодий от патрициански на плебейски. За целта се изискваше специално решение на плебейското събрание. Съпругът на Клодия, Метел Целер, бе погледнал на случая като на забавен парадокс, и не стори нищо, за да спре процедурата. А няколко месеца по-късно Клодий се заричаше пред всички, че щом Целер отвори списъците, пръв ще се кандидатира за народен трибун. Добере ли се веднъж до длъжността, щял да съди Цицерон, задето е екзекутирал римски граждани без съд и присъда.

Цицерон беше изпълнен с ужас и дори не се срамуваше да го признае пред Атик, когото молеше да използва влиянието си пред Клодия и да успокои малкото й братче. Атик му отказа, обяснявайки му, че стане ли въпрос за някое от неговите отмъщения, Публий Клодий става неподатлив на влияние. Цицерон беше поредната жертва.

И въпреки всичко това двамата случайно се засичаха на площада. Ако един кандидат — консул е лишен от правото да организира гладиаторски игри от свое име, нищо не пречеше на някой негов приятел да организира пищни зрелища на Форума уж в памет на някой изтъкнат баща или дядо, който по стечение на обстоятелствата се окаже баща или дядо на кандидат — консула.

Клодий и Цицерон съпровождаха Лукцей при неговите обиколки на Форума и по тази причина постоянно се засичаха с хората, които придружаваха другия кандидат за консулство — Гай Цезар. В такива моменти Цицерон и Клодий упорито се стараеха да създават впечатлението, че са близки приятели.

— Доколкото съм слушал, след завръщането си от Сицилия ти си организирал гладиаторски игри — говореше Клодий на Цицерон. — Прав ли съм, Марк Тулий?

— Да, организирах — съгласи се Цицерон.

— Дали беше запазил места на специалната трибуна за сицилийските си клиенти?

— Ъ-ъ-ъ, не — промърмори той и се изчерви; как да обясни, че игрите са били твърде скромни и не е сметнал за достойно да кани дори римските си клиенти?

— Е, аз пък имам намерение точно това да направя: да настаня сицилийските си клиенти на почетната трибуна. Работата е там, че зет ми Целер не иска да сътрудничи.

— Ами защо не се обърнеш за съдействие към сестра си Клодия? Тя сигурно разполага с достатъчно запазени места. Все пак е съпруга на консула.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза