Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Аз обаче ще ви кажа, скъпи колеги, защо приятелят ми Публий Сервилий е изгубил единствения си източник на доходи! Отговорът се крие в голямото стадо говеда, което е било превеждано от пасищата в Лукания до пасищата в онази зловеща провинция на адриатическия бряг, абе, онази, дето се стига до нея по Фламиниевия път… как се казваше? Лицен? Фицен? Пиц… Пич… Пиш… Не, не беше така. Пицен, да, Пицен се казваше! Та значи говедата били превеждани от големите поземлени владения на Гней Помпей, наречен по недоразумение Велики, наследени от него по линия на майка му Луцилия, до още по-големите му поземлени владения, наследени от баща му Касапина в Пицен. Говедата са безполезни добичета, освен ако човек не работи в оръжейния бранш или не е обущар или подвързвач на книги. Никой не яде говеждо! Никой не пие краве мляко, никой не прави краве сирене. Имам известни подозрения, че варварите от севера — гали и германи — правят от кравето мляко нещо, което си въобразяват, че е масло, но то смърди на гранясало, също както хлябът им мирише на плесен, а каруците им скърцат ужасно. Е, те няма как да знаят какво представлява истинското масло, освен това живеят по земи, където студът не позволява отглеждането на нашето красиво маслиново дръвче. Но ние, заселилите се на този топъл и плодороден полуостров, знаем какво е зехтин, както знаем и какво е вино — двата най-чудесни подаръка, които боговете са оставили на хората. Защо му е на човек да гледа говеда в Италия, да не говорим да ги превежда и развежда от едно пасбище на друго, дето е на стотици километри разстояние? Ще му трябват само ако е собственик на оръжейна работилница или на обущарско ателие! Кое от двете повече приляга според вас на Гней Помпей, по недоразумение наречен Велики? Той с война ли се занимава или с обуща? Или може би с войнишки ботуши? А може би е едновременно и обущар, и оръжеен производител!

„Колко странно! — мислеше си Цезар, без да променя изражението си. — Тази пледоария срещу мен ли е насочена или срещу Великия? Или се опитва да улучи и двамата? Колко нещастен изглежда Великия! Ако можеше, би си тръгнал веднага, но така ще привлече внимание. Но пък на мен не ми се струва типично за Бибул да се заяжда с Помпей. Започвам да се чудя кой му пише речите напоследък.“

— Огромното стадо говеда се спуснало като придошла река из низините на Кампания, придружено от неколцина пастири, пастири не, ами да си го кажем направо говедари. Както вие всички знаете, назначени отци, всяка градска община в Италия си има собствени пътища и пътеки, по които да преминава добитъкът, едър и дребен. Дори из горите има обозначени пътеки, които да следват прасетата, докато ровят за жълъди през зимата, или овчите стада, докато се спускат от планините в долините наесен, или всички животни, които водим на заколение на най-голямото пазарище в Италия — Вал Каменар под Сервиевите стени. Тези пътища и пътеки са общинска земя, а добитъкът няма право да се отклонява от тях, да нахлува в частни участъци, да напада ливадите, сеното или реколтата на частни лица… Няма право да напада и лозята.

Той направи пауза.

— За голямо нещастие — въздъхна мъчително Бибул — ленивите говедари, на които се разчитало да преведат говедата, не знаели откъде точно минава правилната пътека, нищо че тя е не по-малко от километър широка! Говедата се натъкнали на примамливи лозя със сочни плодове. Да, скъпи приятели, онези грозни и безполезни животни, които принадлежали на Гней Помпей, по недоразумение наречен Велики, нахлули в лозята на Публий Сервилий. Което не изяли, смачкали. И ако случайно не сте запознати с навиците на говедото, ще ви обясня една допълнителна подробност: тяхната слюнка е истинска отрова за листата и ако растението е младо, то цели две години не може да се разлисти или да порасне. Но лозята на Публий Сервилий са много стари, затова направо изсъхнали. Моят приятел, конникът Публий Сервилий, е съсипан и отчаян, а на мен ми иде да се разплача дори за цар Фраат, защото и той повече няма да пие от любимото си вино.

„О, Бибуле, май усещам накъде биеш…“ — мислеше си Цезар, но с нищо не се издаваше.