Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Нима искаш да кажеш, че те са неспособни да осъзнаят своята непълноценност? Че те наистина се смятат за не по-малко способни и надарени от нас? Не биха могли да са чак толкова самонадеяни!

— Защо не? Велики, човек има само един инструмент, с който да мери интелигентността — своя интелект. Затова мери всички според най-големия аршин, с който разполага — своя. Когато ти изчисти Нашето море от пиратите за едно-единствено лято, ти просто им показа, че задачата е изпълнима. Оттам следва, че и всеки друг на твое място би постигнал същото. Но ти не си им позволил, не си им оставил възможност да се изявят. Прокарал си специален закон, с който си принудил другите да стоят настрана и да наблюдават безучастно твоите успехи. Това, че са бездействали и не са свършили нищо сами, не е от значение. Ти им показваш нагледно, че задачата е изпълнима, а ако те признаят пред себе си, че не биха могли да постигнат целта толкова бързо и ефективно, значи ще признаят, че са хора без стойност, а това няма как да стане. Това не е въпрос за самонадеяност. Имаме пред себе си хора, които не виждат собствените си недостатъци. За мен това е отмъщение, с което боговете са наказали всички смъртни, които превъзхождат своите събратя.

Помпей обаче изглеждаше леко изнервен. Той беше достатъчно способен да борави с абстрактни понятия, но смяташе подобни интелектуални упражнения за безсмислени.

— Това добре, Цезаре, но от много философстване полза няма. Ти кажи защо да привличаме Крас към нас?

Логичен и практичен въпрос. Жалкото бе, че като го поставяше точно в този момент, Помпей отказваше да даде начало на едно приятелство, което можеше да се окаже трайно и плодотворно. Цезар просто се опитваше да проникне в душата и съзнанието му, понеже разбираше, че има пред себе си човек, достоен за уважението му. Но Помпей имаше различни виждания по отношение на това в какво се изразява превъзходството им и какво би следвало от това. Той имаше различни дарби от Цезаровите и съответно различни интереси. Желанието на Цезар да се сближат сякаш секна.

— Трябва да привлечем Крас, защото с теб нямаме необходимото влияние сред осемнайсетте центурии — обясни търпеливо Цезар, — освен това не познаваме и една хилядна от по-скромните конници, с които Крас има вземане-даване. Да, съгласен съм, че и двамата познаваме много хора из конническите среди, но не можем да се мерим с Крас! Той е сила, с която всички трябва да се съобразяват, Велики. Знам, че навярно ти си много по-богат от него, но не си спечелил състоянието си по начина, по който той го е сторил. Крас е човек с изключителни делови интереси, за него това стои над всичко друго. Всеки в града му дължи някаква услуга. Затова и ние имаме нужда от него! Дълбоко в душата си всички римляни са делови хора. Ако не са, защо му е на Рим изобщо да управлява света?

— Заради войниците и пълководците — отговори веднага Помпей.

— Да, и това е вярно. Заради което сме нужни ние с теб. Но войната е временно положение. Войните могат да се окажат много по-разорителни и безсмислени, отколкото множество злополучни търговски авантюри. Помисли колко по-богат щеше да е Рим днес, ако не беше поредицата от граждански войни през последните трийсет години. Наложи се ти да покоряваш Изтока, за да може Рим да стъпи на краката си. Но земите са били завоювани, сега е време да се върти търговия. Ти си дал своя принос за усвояването на Изтока, докато приносът на Крас тепърва предстои. Ето оттук води своето начало силата му. Това, което печели оръжието, съхранява търговията. Ти ще завоюваш империите, които Крас ще усвои и романизира.

— Добре, убеди ме — отстъпи Помпей и надигна чашата си. — Да речем, че тримата обединим усилия и сформираме триумвират. Какво точно ще постигнем с това?