Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Ще се сдобием с нужното влияние и авторитет, за да разгромим добрите люде. Така ще разполагаме с нужните гласове, за да прокараме всички нужни закони през всяко едно народно събрание. Няма да получим одобрението на Сената, защото той е създаден, за да бъде направляван от ултраконсерваторите. Инструментът на промяната са народното и плебейското събрание. Това, което трябва да разбереш, е, че добрите люде научиха много неща, откакто Габиний и Манилий ти уредиха специалните поръчения. Виж какво стана с Манилий. Той никога няма да се завърне в Рим и ще служи като пример за назидание на всички бъдещи народни трибуни, които решат да предизвикват добрите люде. Целер прекърши Луций Флавий, заради което и твоят закон за земята беше унищожен. А дори не се стигна до гласуване. Законът ти беше унищожен, защото Целер прекърши теб и Флавий. Ти се опита да действаш по стария начин, но в наши дни добрите люде не могат да бъдат измамени толкова лесно. Отсега нататък, Велики, най-важна ще е грубата сила. Трима ще бъдем по-силни, отколкото двама. Ако обединим усилия, ще можем да правим всякакви услуги един на друг, а в качеството ми на първи консул вие ще имате в мое лице най-важния законодател в държавата. Не подценявай властта на консула само защото по традиция консулите не се занимават със законодателна дейност. Аз смятам да се запомня като консул — законодател, освен това имам много подходящ човек за народен трибун — Публий Ватиний.

Без да сваля поглед от лицето на Помпей, Цезар замълча. Искаше да се увери доколко е успял да убеди събеседника си с аргументите си. Да, думите му действаха. Помпей не беше глупак, нищо че толкова му се искаше всички да го обичат.

— Помисли само колко дълго двамата с Крас се борите поотделно и нищо не постигате. Крас вече почти година не може да уреди преразглеждане на държавните договори с откупвачите. Ти година и половина не можеш да издействаш земя за ветераните си и ратификация на мирните договори на Изток. Всеки от двама ви очакваше личната му власт и влияние да повдигне планината на добрите люде, но и двамата се провалихте. Ако действахте заедно, може би щяхте да успеете. Но Помпей Велики, Марк Крас и Гай Цезар заедно ще успеят да повдигнат целия свят.

— Признавам, че си прав — рече някак с нежелание Помпей. — Винаги съм се удивлявал на ясния ти поглед, Цезаре, още по времето, когато очаквах Филип да стори за мен всичко, от което имах нужда. Но той не можа, а ти се справи. Ти политик ли си, математик или магьосник?

— Най-доброто ми качество е трезвият ми разум — засмя се Цезар.

— Тогава значи ще се допитаме до Крас.

— Не, аз ще се допитам до Крас — възрази любезно Цезар. — След като ни натриха носовете и на двамата днес в Сената, никой няма да се разтревожи, задето сме седнали да се утешаваме един друг. Никой не гледа на нас като на естествени съюзници, затова нека не го показваме. С Марк Крас сме приятели от дълги години, затова ще е логично аз да се съюза с него. Мисля, че добрите люде дори няма да се уплашат особено. Но тримата заедно ще ги победим. От днес до края на годината твоето участие в нашия триумвират — ах, колко ми харесва тази дума — ще бъде държано в тайна. Нека само ние тримата знаем за това. Да оставим добрите люде да се заблуждават, че са победили.

— Надявам се, че постоянното ми съжителство с Крас няма да ме подтикне към някой гаф — въздъхна Помпей.

— Ама на теб изобщо не ти се налага да търпиш присъствието му, Велики. Това му е най-хубавото, че сме трима. Аз ще общувам с двама ви. Така дори няма да сте длъжни да се виждате често с Крас. Вече дори не сте колеги в консулството, а частни лица.

— Добре, всички знаем аз какво искам. Знаем какво иска Крас. Но какво очакваш ти от триумвирата, Цезаре?

— Италийска Галия и Илирик.

— От днес се знае, че мандатът на Афраний ще бъде удължен.

— Няма да бъде удължен, Велики. С това трябва да сме наясно отсега.

— Той е мой клиент.

— Но играе в полза на Целер.

Помпей свъси вежди.

— Италийска Галия и Илирик за една година?

— О, не. За пет.

Помпей присви очи. Ленивият лъв изведнъж усети как облак закрива слънцето.

— Какво всъщност преследваш?

— Командването на достойна армия в достойна война. Това дали ще те разсърди?

Помпей мигом прехвърли през главата си всичко, което знаеше за военната кариера на Цезар: някаква легенда за спечелена от него битка при Тралес преди много-много години; граждански венец за храброст; успешен, но по-скоро миролюбив мандат като квестор; блестяща кампания в Иберия, от която току-що се връщаше. Нищо чак толкова сензационно все пак. Къде щеше да се насочи? Вероятно към басейна на Дунав. Дакия? Мизия? Земите на роксоланите? Да, това би бил славен поход, но не можеше да се сравнява със завоеванията на изток. Гней Помпей Велики се беше сражавал с велики царе, а не с варвари, които си боядисват лицата или си татуират раменете. Гней Помпей Велики бе стоял начело на легионите още двадесет и две годишен. Къде беше тогава опасността? Нямаше я.

Лъвът се успокои и Помпей широко се усмихна.