Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

Това предположение центуриатните комиции потвърдиха пет дни преди квинктилските иди: Цезар лесно спечели консулското място, след като никоя центурия не гласува против него. Бибул чакаше одобрението на народа доста по-дълго време, тъй като съревнованието за второто място се оказа оспорвано. Новоизбраните претори представляваха голямо разочарование за триумвирите, нищо че след процеса срещу Гай Рабирий навремето можеха да разчитат на племенника на Сатурнин. Благоволението им търсеше не друг, а самият Квинт Фуфий Кален, който изживяваше финансова криза. Новата колегия на народните трибуни обещаваше проблеми, тъй като Метел Сципион бе пожелал да се яви на изборите, а освен него добрите люде разчитаха на трима други съмишленици: Квинт Анхарий, Гней Домиций Калвин и Гай Фаний. Малка радост за триумвирите представляваше изборът на Публий Ватиний и Гай Алфий Флав. Двама добри народни трибуни трябваше да се окажат достатъчни.

Дори да бяха счели за многозначителен жеста на Цезар, поканил не друг, а Помпей за авгур по време на новогодишното бдение в храма на Юпитер, никой от римските сенатори не отвори въпрос. От средата на нощта до първите проблясъци на зората Цезар и Помпей, облечени в жреческите си одежди, седяха опрели гръб до гръб и следяха с поглед небесата. Цезар имаше късмет, че заради разминаването между календара и годишните времена Нова година идваше цели четири месеца по-рано и заради това падащите звезди от съзвездието Персей все тъй изписваха светещи контури из черния небосвод: знамения и поличби много, включително проблясък на светкавица вляво от тях. По право Бибул и неговият помощник — авгур също трябваше да присъстват, но Бибул искаше дори в тази религиозна церемония да подчертае своето пълно разграничаване от колегата си Цезар. Вместо това проведе своите консулски ауспиции у дома си — допустима, но необичайна практика.

При изгрев-слънце първият консул и приятелят му се разделиха, колкото да се приберат по домовете си и да се облекат за тържествената церемония. Помпей щеше да се накичи с триуфални одежди, както му беше позволено от закона да се появява на всички празници, включително и официалните. Цезар щеше да се задоволи с новоизтъкана вълнена консулска тога: според изричното му изискване лилавата ивица по ръба не беше шита от скъп тирски пурпур, а по старите римски техники, както е било в зората на републиката, когато Юлиите са заемали в римското общество същото положение, което заемаха и днес. Помпей щеше да надене златен сенаторски пръстен, но Цезар се задоволяваше с железен, отново както е било с Юлиите преди векове. На главата си носеше венец от дъбови листа, а под тогата беше облечен в туника на алени и морави ивици: дрехата на върховния понтифекс.

Не беше никак приятно изживяване да катери Клив Капитолин рамо до рамо с Бибул, който нито за миг не спря да мърмори под носа си как щял да се постарае консулството на Цезар да се запомни с това, че нищо значително не се е случило. Не беше удоволствие и да седне на стола от слонова кост между хвалебствията на сенатори и конници, на роднини и приятели, защото пак до него седеше Бибул. Утешително беше за Цезар принасянето в жертва на белите бикове. Докато неговият изобщо не оказа съпротива, този на Бибул се спусна бавно и тромаво, след удара се опита да се надигне повторно и при движенията си наплиска тогата на втория консул с кръвта си. Лошо предзнаменование.

После в храма на Юпитер Капитолийски първото заседание на Сената за годината бе открито от Цезар, който държеше фасциите за януари. Пак на първия консул се падаше да насрочи Латинските игри и да хвърли жребия за преторските провинции. Нищо изненадващо, че Лентул Спинтер получи Близка Испания.

— Има и някои други промени — говореше с обичайния си плътен тембър първият консул: тъй като акустиката в отделението със статуята на Юпитер (обърната с лице на изток) беше добра, не му се налагаше да извисява глас. — Тази година възнамерявам да възвърна една забравена практика от времето на ранната република: в месеците, в които фасциите държи моят колега, ликторите ми ще вървят след, а не пред мен по улиците на града.

Предложението бе посрещнато с одобрителни възгласи, които веднага се преляха в бурно възмущение, когато Бибул се тросна от мястото си:

— Прави каквото щеш, Цезаре, мен не ме е грижа! Просто не очаквай от мен да правя същото като теб!

— Никога не съм и очаквал, Марк Калпурний! — засмя се Цезар, като дискретно напомни, че възпитаните хора не се обръщат един към друг на когномен, а на лични и фамилно име.

— Нещо друго? — попита Бибул, разгневен, че са го уличили в некоректност.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза