Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Аврелия рядко се сещаше за съпруга си, покойник вече двайсет и пет години. Той беше достигнал само до преторската длъжност. Лаврите бяха отишли за големия му брат, както и за братовчедите. Кой би помислил колко е опасно да се наведеш, за да пристегнеш ботуша си? Кой ще оцени истинския шок от това непознат куриер да стовари пред вратата ти ужасното гърненце с пепелта на умрелия? Аврелия дори не беше научила за смъртта му. Но пък ако беше живял по-дълго, може би щеше да се превърне в тежест за младия Цезар, може би щеше да му наложи скрупули, каквито синът му никога не бе познавал като дете. „Гай Юлий, обични съпруже, нашият син от днес е първи консул и ще остави спомена за рода на Юлиите, какъвто никой Цезар досега не е оставял.“ Ами Сула? Какво ли би си мислил Сула? Той беше другият мъж в живота й, нищо че само веднъж се бяха целунали. „Колко страдах заради него, бедния страдалец! И двамата ми липсват. Но пък животът беше мил с мен. Две дъщери, и двете с добри съпрузи и много внуци, а ето и това: синът ми доказал своята божественост.

Колко е самотен. Навремето се надявах, че съседът Гай Маций, отраснал в другото жилище на приземния етаж в инсулата, винаги ще му бъде приятел и личен довереник. Но Цезар се издигна твърде бързо и стигна твърде надалеч. Дали и занапред ще е така? Дали наистина няма човек, с когото синът ми би могъл да се държи като равен с равен? Как се моля някой ден да срещне истински приятел. Уви, няма да го открие у съпругата си. Ние, жените сме лишени от широтата на взора, от опита в политическите дела, които той ще търси у всеки свой приятел. Но като имаме предвид онази грозна клевета за отношенията му с цар Никомед, той няма и как да се обвърже повече с мъж: слуховете ще плъзнат веднага. През всички тези години никой не посмя втори път да го обвини в нещо подобно. Ще речете, че това е достатъчно и старата клевета да се забрави. Но на Форума все ще се появи някой Бибул. А и Сула винаги ще му служи за назидание. Цезар няма да прекара старостта си като Сула!

Най-сетне разбирам, че никога няма да се ожени за Сервилия и че навремето е нямал подобно намерение. Тя страда, но пък си има Брут, върху когото да изкарва всичките си болежки. Горкият Брут! Ще ми се Юлия да го обичаше, но тя не го обича. Какъв ли ще бъде бракът им?“

Но вместо всички тези мисли Аврелия само попита:

— Бибул присъства ли на банкета?

— О, да, беше. Бяха и Катон, Гай Пизон и останалите добри люде. Но храмът на Юпитер е просторен, те успяха да се наредят възможно най-далеч от мен. Душа на компанията им беше Марк Фавоний, скъпият другар на Катон, който най-сетне се бе добрал до квесторския пост. — Цезар се изхили. — От Цицерон научих, че на Форума наричали Фавоний Катонова маймуна: хем, задето го имитира, както само маймуните знаят да имитират човек — че дори се е научил да ходи гол под тогата, хем, защото е толкова тромав, че се клати като маймуна. Хубав прякор, нали?

— Много сполучлив. Цицерон ли го е измислил?

— Предполагам, но той днес бе обзет от пристъп на скромност. Предполагам, че е трябвало да обещава на Помпей да се държи любезно с мен. От случая с Рабирий Цицерон не обича да се държи любезно с мен.

— Заради което ти дълбоко съжаляваш — подигра го майка му.

— Бих се радвал Цицерон да е на моя страна, но не виждам как ще стане. Затова съм подготвен.

— За какво?

— За деня, когато ще реши да присъедини своята скромна фракция към тази на добрите люде.

— Дали ще стигне толкова далеч? Помпей няма да се зарадва.

— Съмнявам се, че Цицерон някога ще стане горещ привърженик на добрите люде; те понасят неговото самочувствие горе-долу, както са склонни понасят моето. Но ти познаваш Цицерон. Той е като скакалец, който все подскача напред-назад и все не знае кога да замълчи. Хем тук, хем там, а накрая пак се оказал в деликатна ситуация. Как го изтърси онова за пускането и отпускането на Публий Клодий! Че беше смешно, смешно беше, но не и за Клодий и Фулвия.

— Как ще се оправиш с Цицерон, ако ти стане противник?

— Е, още не съм казал на Публий Клодий, но вече съм издействал разрешение от жреческите колегии, което признава плебейския му статут.

— Целер не беше ли против? Той не позволи на Клодий да се кандидатира за народен трибун.

— И беше прав тогава. Целер е чудесен юрист. Но колкото до това, какъв точно иска да бъде Клодий, Целер пукната пара не дава. Какво го вълнува него? Човекът, който е застанал пръв в списъка за отмъщения, е Цицерон, а той нито е обвързан с Целер, нито има влияние в жреческите колегии. Нищо чак толкова осъдително няма в желанието на един патриций да се пише плебей. Длъжността на трибуна е привличала не един и двама склонни да бъдат демагози, а Клодий със сигурност е сред тях.

— А ти защо още не си казал на Клодий, че си му издействал разрешението?

— Не съм сигурен дали изобщо ще му го кажа. Той не е сигурен. Но ако се наложи да се оправям по грубия начин с Цицерон, ще пусна срещу него Клодий. — Цезар се протегна и се прозя. — Ох, колко съм уморен! Юлия дали е тук?