Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Не, Цезаре, не виждам защо да се сърдя. Пожелавам ти успех.

Покрай сергиите с гипсовите бюстове на Помпей, та в Мацел Купеденис, ето го Гай Юлий Цезар на петия етаж, при Марк Крас, който не бе благоволил да присъства сутринта в Сената. Крас страдаше от наранената си гордост и се дразнеше, че проблемът му оставаше нерешен. Нямаше причини да се страхува от разорение, но се оказваше, че човекът с най-голямо влияние в деловите среди е неспособен да разреши проблем, който изглежда елементарен. Под въпрос беше самото му положение на най-ярка звезда на деловия небосвод, репутацията му беше пострадала жестоко. Всеки ден при него идваха разни важни особи от конническото съсловие да го питат защо не е успял да промени договорите с откупвачите на данъци, всеки ден трябваше да им повтаря, че в Сената са се настанили неколцина упорити хора, които дърпат останалите, както се дърпа бик за халката на носа. Богове, та нали от него се очакваше да дърпа всички като бик! И тук не ставаше въпрос само за политическата му кариера и за общественото му влияние: мнозина конници го подозираха, че той е намислил нещо, че умишлено бави разрешаването на проблема с договорите. Като капак на всичко косата му капеше като котешка козина през пролетта!

— Да не си ме доближил! — предупреди той Цезар.

— Защо не? — усмихна се Цезар и седна в ъгъла на писалищната маса.

— Защото не търпя хора край себе си.

— Ти си се отчаял. Хайде, горе главата, нося добри новини.

— Наоколо има много хора, ама мен ме мързи да се помръдна. — Крас отвори уста и изрева по посока на множеството си служители. — Вървете си по домовете, всички! Хайде, тръгвайте! Дори няма да ви удържа от заплатите. Да ви няма!

Всички побързаха да се разотидат. Крас настояваше служителите му да работят от изгрев до залез, а през лятото денят е дълъг и уморителен. Разбира се, всеки осми ден е пазарен и не се работи, освен това имаше празници: Сатурналии, Компиталии, най-важните игри през годината, но пък за тях никой нищо не получаваше. Щом не си бил на работа, не очаквай Крас да ти плати.

— Двамата с теб — започна Цезар — ще станем партньори.

— Това няма да разреши проблемите — поклати глава Крас.

— Ще ги разреши, ако станем триумвират.

— Не и с Великия!

— Точно с него.

— Няма и точка по въпроса.

— Тогава кажи „сбогом“ на всичко, за което си се трудил през живота си, Марк. Ако двамата с теб не влезем в съюз с Помпей Велики, репутацията ти на патрон на първата класа ще бъде безвъзвратно изгубена.

— Глупости! Достатъчно е да станеш консул и ще успееш да уредиш проблема с азиатските договори.

— Днес, приятелю, ми беше отредена провинция. Двамата с Бибул ще имаме отговорната задача да прегледаме и обозначим всички пътеки за добитък в Италия.

Крас го зяпна смаян.

— По-лошо дори от това е да получиш изобщо провинция! Ама това е подигравка! Един Юлий, а и един Калпурний са принудени да вършат работата на дребни чиновници?

— Забелязвам, че каза Калпурний. Значи и ти мислиш, че консул ще стане Бибул. Иначе си прав: той умишлено работи против себе си, само и само да провали мен. Идеята беше негова, Марк, което навярно ти подсказва, че положението е много сериозно. Добрите люде са готови да се жертват, само и само да отнесат и мен в пропастта. Да не говорим за теб и Великия. Ние всички стърчим по-високо от тях, затова ни сочат с пръст, както са сочили Тарквиний Горди.

— Тогава излиза, че си прав. Ще сформираме съюз с Великия.

Нещата бяха достатъчно прости. Когато общуваш с Крас, не ти е необходимо да плаваш из мътните води на философията. Достатъчно е да му представиш фактите и той е готов да те последва. Дори започваше да се радва на идеята за триумвирата, тъй като щом и двамата с Помпей бяха частни лица, никой не го принуждаваше да върви ръка за ръка с човека, когото ненавиждаше най-силно на света. Цезар щеше да посредничи помежду им и съюзът щеше да заработи без усложнения.

— По-добре отсега да започна да работя за Лукцей — предположи Крас, след като големият проблем бе решен.

— Недей харчи твърде много, Марк, Лукцей не може да спечели състезанието. Великия вече два месеца хвърля пари от негово име, но след това, което направи Афраний, никой няма да погледне сериозно на Помпеевия кандидат. Великия не е политик, той не знае кога какъв ход да направи. Трябваше да използва Лабиен за това, което искаше от Флавий, а Лукцей трябваше да се изяви още навремето — при първия му опит да постави свой човек на консулския пост. — Цезар потупа дружески Крас и си тръгна. — Ще бъдем аз и Бибул, друг вариант няма.