Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Нищо, което да те засяга лично, Марк Калпурний. Аз съм прекарал доста време в тази сграда като свещенослужител, подчинен на Юпитер; прекарал съм още повече време в Курия Хостилия като сенатор. Влязох в Сената шестнайсетгодишен, защото бях Фламен Диалис, по-късно след прекъсване от по-малко от две години отново се завърнах в Курията, този път заради гражданския венец, който спечелих при Митилена. Дали си спомняш месеците от обсадата на Митилена, Марк Калпурний? Защото и ти присъстваше, нищо че не спечели граждански венец. Сега ставам първи консул на четирийсетгодишна възраст. Което означава, че съм бил член на римския Сенат повече от двайсет и три години.

Цезар изведнъж заговори по-рязко, сякаш искаше да внуши деловия характер на предложението си.

— През тези двайсет и три години, назначени отци, съм бил свидетел на някои изменения в процедурите, които бяха по-скоро за добро. Една от тези промени е, че вече се води пълен протокол на заседанията. Не всички сред нас се възползват от тези протоколи, но аз съм ги преглеждал, а и неколцина други сериозни политици също. Забелязвам обаче, че протоколите се изгубват безвъзвратно в архивите. Сблъсквал съм се и с протоколи, които съдържат изказвания и реплики, които съвсем бегло приличат на действително произнесените пред Сената. — Замълча за секунда, за да огледа лицата на седящите. Понеже заседанията в храма на Юпитер по традиция бяха кратки, а думата принадлежеше единствено на първия консул, никой не си бе направил труда да издига подиуми за столовете и всички стояха прави. — Помислете и за народа. Повечето от нашите заседания се провеждат при открити врати, като позволяваме по този начин на ограничен брой заинтересовани граждани да стоят при входа и да слушат нашите дебати. Никой не може да бъде укорен за това, което неизбежно следва: някой, който уж бил чул най-добре, обяснява на онези, които не са успели да чуят, а те от своя страна препредават чутото на чакащите на Форума, откъдето новината се разнася из града. Всякаква достоверност е немислима. Това е неприятно както за народа, така и за нас самите.

Затова сега искам от вас да внесете две промени в правилника на Сената. Първата се отнася и до двата типа заседания: при открити и при закрити врати. Тя изисква писарите задължително да прехвърлят текстовете на протоколите от восъчните таблици на хартия, след което двамата консули и преторите — ако са присъствали на заседанието, разбира се — да прегледат записаното и да се подпишат в знак, че е достоверно. Втората поправка се отнася само до заседанията при открити врати, а именно да се поставя на подходящо място на Форум Романум пълен протокол на последното проведено заседание. Мотивите ми са, че това е в полза на всички нас, независимо на коя политическа фракция или течение би могло да симпатизираме. Това е необходима промяна както за Марк Калпурний, така и за Гай Юлий, както за Марк Порций, така и за Гней Помпей.

— В интерес на истината — отвърна му не друг, а самият Метел Целер — идеята ти е много добра, консуле. Съмнявам се, че ще подкрепя, който и да е твой законопроект, но твърдо заставам зад тези промени. Съветвам Сената да приеме предложението на първия консул.

В резултат при гласуването всички присъстващи застанаха от дясната страна на Цезар, с изключение на Бибул и Катон. Малка промяна, но все пак беше гласувана от всички.

— Както беше успешен и банкетът след това — похвали се Цезар на майка си след изтощителния си ден на Капитолия.

Аврелия беше развълнувана. Всички тези години на очакване се бяха оправдали. Седем месеца преди четиридесет и първия си рожден ден синът й ставаше първи консул на римския Сенат и народ. Управник на републиката. Призракът на финансовите дългове беше изчезнал още със завръщането на Цезар от Испания: плячката беше донесла достатъчно пари за него, та да се разплати частично с кредиторите си и да предотврати бъдещо разорение. Онзи дребен човечец Балб бе обикалял като мравка от лихвар на лихвар, натоварен с купища свитъци, но накрая след преговори и пазарлъци беше изчистил всички дългове на Цезар. Колко странно. На Аврелия не й беше минавало през ума, че синът й може да се измъкне от задълженията си и без да изплаща всяка сестерция от натрупалите се лихви. Балб обаче знаеше как се сключват сделки. Нищо не можеше да спаси Цезар от навика му щедро да пилее пари, но ако не друго, то поне старите харчове нямаше да връзват ръцете му. Освен това се радваше на почтена държавна рента и имаше чудесен дом.