Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Не, поканена е на момичешка вечеря и тъй като домакиня е Сервилия, позволих й да преспи там. Момичета на нейната възраст имат право да останат повече време една с друга.

— Тя навършва седемнайсет на януарските нони. Ех, майко, как лети времето! Вече десет години, откакто я няма майка й.

— Няма е, но не сме я забравили — с тъга изрече Аврелия.

— Не, няма да я забравим никога.

Настъпи мълчание, сякаш да се насладят на уюта и спокойствието на дома. Щом като не можеше да му досажда заради парични дългове, Аврелия беше много приятна компания, мислеше си синът й.

Внезапно тя се покашля и го погледна.

— Цезаре, онзи ден влязох в стаята на Юлия, за да прегледам дрехите й. Тъй като навършва седемнайсет, редно би било да й подаря дрехи. За теб ще са накитите, предлагам да са обици и огърлица от злато без диаманти. Но аз ще й подаря дрехи. Знам, че би трябвало самата тя да изтъче плата и да си ги ушие — аз навремето така правех, — но Юлия предпочита книгите пред стана. Още преди години се отказах да я мъча. Колкото пъти се опитваше да измайстори нещо, все излизаше ужасно.

— Майко, накъде биеш? Пукната пара не давам с какво се занимава Юлия, стига да не е под достойнството й.

Вместо да му отговори, Аврелия стана от мястото си.

— Почакай — нареди тя и излезе за малко.

Цезар я чу как се качва по стълбите на горния етаж, след това настъпи кратка тишина и накрая отново се чуха стъпките й. Влезе с двете ръце скрити зад гърба и победоносно остави някакъв тежък предмет на масата.

Цезар беше като гръмнат: пред него стоеше малък бюст на Помпей. Доста по-качествена изработка от онези, които бе виждал по пазарите, но все пак беше от гипс, част от голяма партида. Приликата беше по-голяма, освен това майсторът се беше постарал при оцветяването.

— Намерих я скрита между детските й дрехи в един сандък, за който е предполагала, че никой не би се сетил да претърсва. То и аз не бих ровила там, ако не ми беше хрумнало, че в Субура е пълно с момиченца, които с радост биха доизносили старите дрехи на Юлия. Ние винаги сме се старали да не я глезим, затова тя е свикнала да носи дълго едни и същи дрехи, за разлика от Юния, която всеки ден има с какво ново да се похвали. И все пак не сме допускали дъщеря ни да се облича с дрипи. Както и да е, рекох си да опразня сандъка със старите дрехи и да пратя Кардикса в Субура. Но като видях това, се разубедих.

— Тя колко пари получава, майко? — заинтересува се Цезар. Пое бюста на Помпей, повъртя го между дланите си и хитро му се усмихна; мислеше си за момичетата, които се тълпяха около сергиите и шумно въздишаха по прескъпоценните бюстове.

— Много малко, както сме се разбрали още навремето.

— Според теб това колко струва?

— Най-малко сто сестерции.

— Да, мисля, че е нещо такова. Значи тя е пестила, за да си го купи.

— Така трябва да е сторила.

— И какво следва да заключим?

— Че има слабост към Помпей, както повечето момичета в нейните среди. Предполагам, че точно в този момент десетина девойки са се скупчили около някое подобно изображение на все същия човек и заедно с Юлия стенат и въздишат, докато Сервилия се прави на заспала, а Брут се труди над поредното си резюме.

— За човек, който цял живот е спазвал коректния тон, майко, ти си доста осведомена за хорското държание.

— Това, че съм била достатъчно умна, за да не върша глупости, не означава, че съм неспособна да отлича глупостта у другите — сопна се Аврелия.

— И защо си решила да ми покажеш това?

— Ами. — Тя седна отново. — Като цяло трябва да отбележа, че Юлия не е глупава. Все пак аз съм й баба! Когато намерих това — посочи тя бюста, — си дадох сметка, че е време да погледнем на Юлия от друга гледна точка. Ние сякаш забравяме, че тя е пораснала. Догодина ще навърши осемнайсет и ще се омъжи за Брут. Обаче аз съм против сватбата.

— Защо?

— Юлия не го обича.

— Любовта не влиза в брачните договори, майко — напомни й Цезар.

— Знам, пък и не съм склонна да бъда сантиментална. Ти не познаваш добре Юлия. Виждаш я често, но пред теб тя показва лице различно от това, което знам аз. Юлия те обожава. Ако поискаш от нея да си прободе сърцето, вероятно ще го стори.

— Пепел ти на устата! — смути се от думите й Цезар.

— Не, говоря сериозно. Като знам как разсъждава Юлия, ако ти наистина я помолиш, тя би решила, че смъртта й е необходима за твоята кариера. Тя е все едно Ифигения в Авлида. Ако смъртта й би дала тласък на твоите платна, би се втурнала към нея, без дори да се замисли за себе си. И точно това — подчерта Аврелия — обяснява поведението й спрямо Брут. Убедена съм. Юлия ще стори всичко, за да ти угоди, би била готова да прекара петдесет години под един покрив с Брут, само той да е жив и здрав. Но няма да е щастлива съпруга.

— Е, това не бих могъл да го понеса! — възкликна Цезар и остави бюста на масата.

— Не съм и мислила противното.

— Никога дума не е споменавала.

— Няма и да спомене. Брут е наследник на баснословно богата фамилия. Юлия знае, че ако се омъжи за него, ще закрепи твоето обществено положение.

— Ще говоря с нея още утре — обеща Цезар.