Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Но аз исках да стана народен трибун тази година!

— Това го разбирам. Но просто няма да стане. — Цезар направи пауза, после добави: — Е, ти ще трябва да ми се отплатиш, Клодий.

— Как? — попита леко притеснено той.

— Като убедиш Курион да престане да говори глупости по мой адрес.

Клодий веднага му подаде ръка в съгласие.

— Дадено!

— Чудесно!

— Сигурен ли си, че друго не искаш, Цезаре?

— Само благодарности, Клодий. Мисля, че от теб ще излезе чудесен народен трибун. Ти си такъв разбойник, че познаваш властта на закона по-добре от всеки друг. — Това бяха и последните думи на Цезар, който се оттегли.

Естествено Фулвия чакаше наблизо.

— Чак след като Целер заминел за провинцията си — съобщи Клодий.

Тя го прегърна през кръста и го целуна, скандализирайки минувачите наоколо.

— Прав е. На мен Цезар много ми харесва, Публий Клодий! Винаги ми е напомнял на див звяр, който само мами хората, че се е опитомил. Какъв демагог ще излезе от него!

Клодий беше обзет от ревност.

— Забрави за Цезар, жено! — тросна й се той. — Мисли за мен, за човека, за когото си се омъжила! Аз ще бъда големият демагог!

На квинктилските календи, девет дни преди изборите, Метел Целер свика заседание на Сената, за да се определят консулските провинции.

— Давам думата на Марк Калпурний Бибул — съобщи Целер пред препълнената зала.

Бибул, наобиколен от добрите люде, се изправи от стола и доколкото му позволяваше ниският ръст, си придаде величествена осанка.

— Благодаря ти, консуле. Уважавани колеги от римския Сенат, искам да ви разкажа една история, отнасяща се до конника Публий Сервилий, който не принадлежи към патрицианския клон на тази благородна фамилия, но има общи корени с нашия преблагороден колега Публий Сервилий Вация Исаврик. Публий Сервилий се радва на необходимите четиристотин хиляди сестерции годишен доход, за да осигури мястото си в конническото съсловие, но приходите му зависят единствено от относително скромното му лозе в околностите на Фалерна. Лозето обаче, назначени отци, е известно заради качеството на виното, което се произвежда от плодовете му; затова и Публий Сервилий не бърза да продава виното си, ами го изчаква да отлежи с години и най-накрая си търси клиенти сред най-богатите жители на света. Говори се, че и цар Тигран, и цар Митридат са били негови клиенти, а за Фраат, царя на партите, се знае, че и до ден-днешен си поръчва. Нищо чудно и Тигран да продължава, след като Гней Помпей, който по недоразумение се назовава Велики, реши на своя отговорност, но от името на Рим, да опрости прегрешенията на тази неприятна деспотична личност, че дори бе така щедър да му остави голямата част от досегашните му доходи.

Бибул спря за миг и се огледа. Сенаторите внимателно го слушаха. Катул беше прав: разкажи им някоя историйка и всички ще стоят будни, за да дочакат края й. Цезар както обикновено беше нащрек, по лицето му беше изписана загриженост, едва ли не вълнение — ловък трик, който владееше по-добре от всеки друг и който убеждаваше страничния наблюдател, че умира от скука, но е твърде благовъзпитан, за да го покаже.

— Много добре. Значи имаме пред себе си уважаемия конник Публий Сервилий, който владее малко, но изключително доходоносно лозе. Само до вчера той беше способен да покрие изискванията на ценза и да запази мястото си в конническото съсловие. Днес той е доведен до просяшка тояга. Но как би могло? Как може един човек така внезапно да изгуби своите доходи? Да не би Публий Сервилий да е имал дългове? Не, никакви дългове не е имал. Да не е умрял? Не, все още е жив и здрав. Да не би в Кампания да се води нова война, за която още да не сме научили? Не, няма война. Да не е изгоряло лозето? Не е. Робски бунт, може би? Робите мирно и тихо си работят. Може би лозарят не си е свършил работата? Не, за нищо не е виновен лозарят.

Беше привлякъл вниманието на всички, с изключение на Цезар. Бибул буквално се изправи на пръсти и надигна глас, за да чуят всички развръзката: