Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Разбира се, Цезар не успя да получи сенатското одобрение. Катон отново попречи на дискусията, като говори до залез-слънце за философията на Зенон и за промените, които римското общество й било наложило.

Скоро след изгрев-слънце на другия ден Цезар свика народното събрание, попълни състава предимно с конници от клиентелата на Крас и веднага подложи въпроса на гласуване.

— Защото — обясни той заобикалянето на процедурите, — ако седемнайсет месеца предварителни заседания по въпроса не са достатъчни, значи и седемнайсет години предварителни заседания няма да стигнат! Гласуваме още днес, което означава, че освобождаването на публиканите от сключените договори, трябва да стане най-късно до седемнайсет дни!

Един поглед върху лицата на присъстващите граждани беше достатъчен да разубеди добрите люде в намерението им да се съпротивляват; когато Катон се опита да вземе думата, беше освиркан, а когато Бибул реши да го замести, слушателите му размахаха юмруци. След едно от най-скоростните гласувания в римската история очакваните доходи на хазната от източните провинции бяха намалени с една трета, а тълпата аплодираше Цезар и Марк Крас.

— Какво облекчение! — грееше от радост Крас.

— Щеше ми се всичко да е толкова лесно — въздъхна Цезар. — Ако можех да действам толкова експедитивно и с поземления закон, щяхме да сме свършили, преди добрите люде изобщо да са се усетили. Но по твоя проблем наистина не бях задължен да свиквам предварително заседание. Глупаците от опозицията просто не мислеха, че ще го сторя!

— Има нещо, което ме изненадва, Цезаре.

— Какво?

— Това, че народните трибуни са влезли в длъжност преди цял месец, а ти не си и помислил да използваш Ватиний. Ето, че се захващаш сам да прокарваш закони. Аз познавам Ватиний. Той е почтен клиент, но може би ще иска от теб нещо в замяна.

— Ще иска от нас, Марк — напомни му той.

— Всички на Форума са смутени. Цял месец народните трибуни не са предложили нито един законопроект.

— Имам предостатъчно работа и за Ватиний, и за Алфий, но не им е дошъл редът. Аз съм истински законодател, Марк, и това ми харесва. Рядко се срещат консули — законодатели. Защо да оставям цялата слава на Цицерон? Не, ще изчакам, докато всички си помислят, че въпросът с поземления ми закон не може да се реши. Чак тогава Ватиний И Алфий ще се намесят.

— Аз наистина ли трябва да чета всички тези писания? — попита с надежда Крас.

— Добре би било, защото могат да ти хрумнат полезни идеи. Разбира се, от твоя гледна точка не би трябвало да откриеш нищо тревожно.

— Не можеш да ме излъжеш, Гай. Просто няма как да настаниш осемдесет хиляди души на поземлени участъци от по десет югера, без да използваш кампанските и капуанските земи.

— Никога не съм имал намерение да те лъжа. Но няма да пусна звяра от клетката.

— Значи да се радвам, че се отказах от латифундиите си?

— Нима си го направил?

— Много грижи, малко печалба. Стотици хиляди югера земя за стадо овце и няколко овчаря, да не говорим колко е трудно да се оправиш с робите — трябва да ги оковеш с вериги, иначе ще избягат. Несериозна работа. Виж например Атик. Колкото и да го мразя, трябва да отбележа, че е умен човек: сетил се е, че в Италия не си струва да заграждаш половин милион югера площ, за да гледаш добитък. Прави го в Гърция. Иначе тези, дето се хвалят, че имат половин милион югера пасища, общо взето, само с това и се хвалят — печалба никаква. Най-типичен пример е Лукул. Да използваш държавна земя, за да гледаш добитък, е забавление за сенатори, не източник на печалба. Сенаторът може да извлече от заниманието необходимия милион, за да съхрани ценза си, но какво са милион сестерции, Цезаре? Някакви си жалки четирийсет таланта! Аз бих могъл да ги изкарам за един ден от… — Крас се усмихна и вдигна рамене. — По-добре да не казвам от какво, че току-виж си ме издал на сенаторите.

В този миг Цезар изведнъж набра края на тогата си и хукна тичешком по площада в посока на Велабрума.

— Гай Курион! Гай Касий! — викаше той. — Не се прибирайте, стойте, чакайте, върнете се на работното си място! Имам нещо да докладвам!

Под удивените погледи на стотиците конници, дошли за гласуването, и случайните зяпачи, Крас също сграбчи краищата на дрехата си и хукна по петите на консула.

— Да не си луд! Недей!

Цезар се спря, изчака приятеля си да го настигне и двамата се посмяха, преди да се насочат към Държавния дом. Колко необикновено! Двама от най-знатните римляни играеха на гоненица! А дори не беше пълнолуние!

През целия януари борбата между Цезар и добрите люде около поземления закон не престана. Колкото пъти се насрочеше заседание, толкова пъти Катон се захващаше да празнословничи. Решил да провери дали номерът ще мине, Цезар привика ликторите си и ги прати да отведат Катон в Лаутумиите. Докато добрите люде организираха своеобразен парад и шумно аплодираха своя герой, Катон мина с гордо вдигната глава и изражение на мъченик. Не, номерът нямаше да мине. Цезар повика обратно ликторите си, Катон се върна на мястото си в Сената и продължи със своите безкрайни тиради.