Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Разбира се, че не съм — излъга я той. — Договорът ми е само с Крас и други банкери. Но Великия не е глупак, дори ти го признаваш. Той има нужда от мен, за да осигури земя за ветераните си и за да ратифицира договорите, сключени на изток. По много причини Великия е пречил на Рим, вместо да му помогне. Всеки политик е свикнал да харчи твърде много държавни пари и да залага твърде много на отстъпките пред избирателите. Моята политика тази година, Сервилия, е да отведа далеч от Рим достатъчно голям брой пролетарии, така че да се намалят квотите на държавното зърно и да се облекчи хазната. Другото, което искам, е да реша въпроса с откупването на данъците. Освен това искам да продължа стореното от Сула и да попреча на провинциалните управители да гледат на териториите си като на частни имения, които принадлежат на тях, а не на Рим. Всичко това би трябвало да ме превърне в герой в очите на конниците.

Сервилия сякаш беше склонна да се заблуди, защото отговорът му изглеждаше убедителен. Но докато се прибираше, продължаваше да изпитва съмнения. Цезар беше хитър. И безскрупулен. Ако ставаше въпрос за политика, лесно би я излъгал. Той навярно беше най-блестящият ум, който Рим някога е създал; Сервилия го беше наблюдавала отстрани през дългите месеци, в които бе работил върху своя лекс агрария, и беше удивена колко ясна мисъл може да има човек. Цезар беше настанил стотина писари на горния етаж в Държавния дом, за да преписват на хартия това, което той в същото време диктуваше на друга група от писари с восъчни таблици. Това се казваше закон, който си тежи на мястото. Дори в самото му изготвяне организацията беше безупречна.

Какво да се прави, обичаше го. Беше готова да преглътне даже обидата, която й нанесе, отказвайки да се ожени за нея. Беше по-добре да гледа на него като на най-умния, най-надарения, най-способния човек, който Рим е създал. Подобни разсъждения все пак спасяваха гордостта й. Беше сигурна, че един Цезар не би се съюзил с парвеню като Помпей Пиценеца! Особено щом дъщеря му беше сгодена за младеж, чийто баща Помпей беше убил навремето.

Брут я чакаше.

Тъй като не беше в настроение да разговаря със сина си, Сервилия би желала просто да го отпрати: така правеше навремето. Но напоследък се отнасяше към него с по-голямо търпение, не защото Цезар я кореше, че се държи строго със сина си, а защото Цезаровият отказ навремето беше променил много неща. За пръв път разумът й не бе успял да се наложи над чувствата й и когато след онази кошмарна среща с любовника си се бе прибрала у дома, Сервилия не се беше сдържала и бе дала пълна воля на гнева и болката си. Цялата къща се разтресе като при природно бедствие, робите се изпокриха в миша дупка, а Брут се прибра в таблиния и безучастно я слушаше, докато тя изливаше яростта си. Най-накрая тя не издържа, втурна се при него и му обясни накратко какво мисли за Гай Юлий Цезар, който не искал да се ожени за нея, понеже била доказана прелюбодейка.

— Прелюбодейка! — беснееше тя, скубеше си косата, а лицето и вратът й вдъхваха ужас с жестоките си кървави белези от ноктите й. — Прелюбодейка съм била! С него и само с него! Но това не било достатъчно за Гай Юлий Цезар, чиято жена трябвало да бъде над всякакво подозрение! Можеш ли да повярваш? Аз съм била недостойна за него!

Да замесва сина си в проблемите си се оказа грешка, както Сервилия скоро след това сама се увери. Най-напред той се почувства още по-сигурен в годежа си с Юлия — щом като родителите им така и така нямаше да се женят, въпросът с общественото мнение, което би осъдило двойния брак, отпадаше. Римските закони бяха доста мъгляви, що се отнасяше до кръвосмешението, и въпросът, дали двамата годеници не са твърде близки роднини, за да сключват брак, се решаваше според разбиранията на засегнатите лица, а не според писаните закони. Според закона само брат и сестра не можеха да се женят. В случаите, когато племенник или племенница иска да се ожени за своята леля или съответно чичо, единствената пречка бяха традициите и общественото неодобрение. Обаче първи братовчеди много често сключваха брак. Затова и никой не би могъл да търси нарушение на правните и религиозните закони в един брак между Цезар и Сервилия, както и между Брут и Юлия. Обаче хората щяха да порицаят подобна арогантност! А Брут беше син на майка си. Той държеше обществото да одобрява делата му. Съществуването на извънбрачна връзка между майка му и евентуалния му тъст не беше чак толкова осъдителна: римляните бяха прагматични хора и възприемаха подобни случаи.

Но онази невъздържана реакция донесе и друга промяна: Брут се научи да гледа на майка си като на обикновена жена, а не както беше дотогава — на олицетворение на неоспоримата власт. Освен това започна да изпитва и презрение към нея. Брут не се беше освободил от страха, който Сервилия му внушаваше, но можеше по-лесно да живее с него.