Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Нищо друго не оставаше, освен да прехвърли дискусията в народното събрание, без да се нервира повече заради нежеланието на сенаторите. Но този път Цезар беше принуден най-напред да организира предварителни заседания, при това през февруари, когато управник на Рим формално беше Бибул и можеше да се възползва от това си предимство. Дали щеше да се стигне до гласуване още през февруари или чак през март? Беше рано да се каже.

— Ако си наистина такъв противник на законопроекта ми, Марк Бибул — възкликна Цезар на първото предварително заседание, — поне ми кажи защо! Не е достатъчно просто да се заканваш как ще гласуваш против, обясни на тези уважаващи закона римски граждани какво грешно виждаш в моя проект! Ето ме, аз предлагам възможност на хората без възможности, внимавам да не доведа държавата до разорение, гарантирам, че няма да се упражнява никакъв натиск върху настоящите собственици! А ти все едно си знаеш, че си против, против и пак против! Обясни ни защо!

— Против съм, защото ти го предлагаш, Цезаре. Друга причина на мен не ми трябва! Всяко твое дело е прокълнато, осквернително и плод на зли сили!

— Това са празни приказки, Марк Бибул! Искаме от теб да излагаш факти, а не да изразяваш чувствата си. Кажи ни защо си против един несъмнено необходим законодателен акт! Нека чуем критиките ти, ако обичаш!

— Нямам критики, но пак съм против!

Макар че много хора бяха дошли в Кладенеца на комициите — поне няколко хиляди, — цареше необичайна тишина. На площада се виждаха и непознати лица, които нито принадлежаха към конническото съсловие, нито бяха обвързани с кръга на Клодий, нито прекарваха по принцип времето си на Форума — Помпей беше довел своите ветерани: или да гласуват, или да се бият. Помпей лично ги беше избирал така, че да има представители от всички трийсет и една селски триби. Иначе като гласоподаватели не биха имали тежест. И все пак, ако до гласуване не се стигнеше, всички знаеха как да раздават юмруци.

Цезар се обърна към Бибул и вдигна ръце в умолителен жест.

— Марк Бибул, защо се опитваш да спреш един добре изготвен и крайно полезен закон? Толкова ли не можеш да намериш у себе си воля да помогнеш на народа, вместо постоянно да му пречиш? Нима всички тези лица не те убеждават, че това не е закон, който народът би отхвърлил? Това е закон, който всички римляни желаят! Нима ще накажеш цял Рим само защото мразиш мен, Гай Юлий Цезар? Подобно поведение достойно ли е за един консул? Достойно ли е за един Калпурний Бибул?

— Да, достойно е за един Калпурний Бибул! — сопна му се вторият консул. — Аз съм авгур и мога да отлича злото, щом го видя! Ти си творение на злото, всичко, което създаваш, е зло! Нищо добро няма да се получи от твоите закони! Именно по тази причина обявявам всеки ден за събрания през тази година за празник, съответно от днес до края на годината не могат да се състоят заседания на народното или плебейското събрание! — Бибул се изправи, стисна заканително юмруци и при това движения тогата му се изхлузи назад. — Правя това с пълното съзнание, че е редно да се възползвам от религиозните забрани! Защото слушай какво ще ти кажа, Гай Юлий Цезар, мен не ме е грижа, пък ако ще всяко едно одухотворено създание на италийска земя да реве и да моли за този закон! Докато аз съм консул, този закон няма да влезе в сила!

Омразата му беше толкова силна, че всички онези, които не се чувстваха лично ангажирани с единия или с другия консул, неволно потръпнаха. Не един и двама сключиха за всеки случай жеста против злите сили: със средния и безименния пръст се притискаше палецът към дланта, докато показалецът и кутрето стърчаха нагоре като рога.

— Търкайте се от него като разгонени животни! — закани се Бибул на тълпата. — Целувайте го, лигавете се с него, предлагайте му се, ако щете! Ако толкова много искате този закон, прав ви път, действайте! Но няма да го получите в годината на моето консулство! Никога! Никога!

Посрещнаха го дюдюкания, освирквания, закани, псувни, клетви: толкова много и толкова застрашителни, че Бибул прехвърли през лявото си рамо тогата и напусна рострата. Но не се прибра у дома, а просто застана на по-безопасно място, заобиколен от ликторите си.

Изведнъж грубите слова по негов адрес се смениха с радостни възгласи. Дори на Форум Холиториум чуха бурните овации: защото Цезар лично слезе от трибуната, за да посрещне Помпей и за да го изведе на мястото за ораторите.

— Гней Помпей Велики, ще чуя ли твоята подкрепа срещу противниците на този законопроект? — попита Цезар.

— Нека само някой посмее да извади оръжие срещу твоя закон, Гай Юлий Цезар, и аз ще те прикрия с щита си! — обеща Помпей.

Изведнъж на рострата се оказа и Крас.

— Аз, Марк Лициний Крас, заявявам пред всички, че това е най-добрият поземлен закон! На всички онези сред вас, които се тревожат да не изгубят собствеността си, ще кажа следното: давам ви дума, че ничий имот не е застрашен, всички заинтересовани лица могат да очакват единствено печалба!

Потресен от чутото, Катон се обърна към Бибул:

— Богове, Марк Бибул, виждаш ли какво става?