Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Тримата един до друг!

— Изобщо не е бил Цезар, а Помпей! Ние сме се заканвали на неправилния човек!

— Не, Катоне, не е така. Цезар е самото въплъщение на злото. Но и аз виждам, че Помпей стои в дъното на всичко. Разбира се, че ще е той! Какво друго би могъл да спечели Цезар от този закон, освен пари? Той работи за Помпей, винаги е работил за него. А Крас също се оказва в заговора. Тримата в един отбор, като Помпей дърпа конците. Е, всички знаехме, че именно неговите ветерани най-много ще се облажат. Но Цезар ни заблуди с приказките за римските бедняци — искаше да се представи за някой нов Гракх или Сулпиций!

Приветствията към хората на рострата бяха толкова силни, че Бибул и Катон не издържаха. Двамата слязоха на Аргилета.

— Ще променим малко тактиката, Катоне — обясни Бибул. — Отсега нататък прицел ще ни бъде Помпей.

— Той по-лесно ще отстъпи — процеди през зъби Катон.

— Всеки би отстъпил по-лесно от Цезар. Но не се тревожи, Катоне. Ако успеем да сломим Помпей, ще унищожим и цялата коалиция. А щом Цезар остане сам, ще намерим и за него решение.

— Беше много хитро, дето обяви всички дни за събрания празнични, Марк Бибул!

— Сула вече го е правил. Но аз имам намерение да стигна по-далеч от Сула, в това можеш да си сигурен. Не мога да им попреча да гласуват своите закони, но мога да обявя законите за нищожни — закани се Бибул.

— Започвам да си мисля, че Бибул изпада в умопомрачение — сподели Цезар пред Сервилия по-късно същия ден. — Тези неочаквани приказки за творенията на злото бяха доста ужасни. Омразата е едно, но това е съвсем различно. Зад подобно поведение не може да стои логично обяснение. — Светлите му очи някак бяха изгубили блясъка си и още повече напомняха на Сула. — Хората също го усетиха и това на никого не се хареса. Едно е да компрометираш опонентите си със слухове и клевети, с това всички сме свикнали и се пазим, както можем. Но това, което Бибул ми наговори днес на площада, поставя различията помежду ни на някаква свръхестествена плоскост. Сякаш сме носители на двете първични сили: аз на злото, той на доброто. Как така се случи, че хората останаха с подобно впечатление, не знам, но може би отказът от логичната мисъл изглежда в очите на страничния наблюдател като признак за доброта. Свикнали сме да мислим, че злото е винаги добре обмислено, злият е разумен и последователен. Бибул дори не съзнаваше какво точно прави, но мисля, че наистина успя да наклони везните в своя полза. Фанатикът по необходимост трябва да се бори в името на доброто; мислещият човек изглежда в сравнение с него подъл и лукав. Не е ли абсурдно?

— Не — отговори Сервилия. Той се беше излегнал, а тя силно и ритмично разтриваше гърба му. — Разбирам какво имаш предвид, Цезаре. Емоциите въздействат силно, а им липсва всякаква логика. Сякаш чувствата са отделени от разума. Когато по всички правила на логиката Бибул е трябвало да се почувства смутен, объркан, дори унизен, когато се е очаквало да отстъпи, той е отказал да отстъпи. Не е могъл да обясни на никого защо е против твоя законопроект, но все така е продължавал да му се противи, при това с още по-голяма решителност! Мисля, че те очакват още по-големи неприятности.

— Благодаря. — Цезар горчиво се усмихна.

— Истината има по-голяма стойност за мен, отколкото утешителните слова. — Сервилия спря да го масажира и седна на ръба на леглото. — Цезаре, разбирам, че този поземлен закон е донякъде в полза на нашия скъп Помпей: това и слепец би го видял. Но днес, когато тримата застанахте един до друг на рострата, вие подчертахте, че това е безкористен политически акт, имащ за цел да разреши една от постоянните дилеми пред римската държава — какво да се прави с уволнените войници.

Цезар я погледна изненадано.

— Ти си била там?

— Бях. Имам си едно много удобно скривалище между Курия Хостилия и Базилика Порция, така че никой не може да ме оприличи на Фулвия.

— И какво мислиш тогава се е случило на рострата? Между нас тримата, имам предвид.

— Може би появата на Помпей би се оценила просто като хитър политически ход. Но при изказването на Крас се почувствах като ужилена. Спомних си за онази далечна година, когато двамата бяха консули и един-единствен път се наредиха заедно, само че и тогава помежду им стоеше ти. Днес отново за пръв път от много време двамата не се гледаха с омраза, дори не се чувстваха неловко в присъствието на другия. Тримата сякаш сте създадени, за да бъдете заедно. Беше доста внушително! Тълпата много бързо забрави за Бибул, а това беше най-доброто. Признавам си, че и мен ме обзеха известни съмнения. Цезаре, ти не си сключил съюз с Помпей, нали?