Златното рандеву

— Насау или някоя друга британска територия. Или Маями. Някое място с компетентни полицейски власти, които да разследват нещата.

— Какви неща, Джони? — запита Макилрой. Той беше наклонил главата си на една страна, като тлъст и добре охранен бухал.

— Да, какви неща? — Гласът на Булен беше съвсем различен от този на Макилрой. — Само заради това, че една претърсваща група още не е открила Бенсън, ти…

— Аз прекратих претърсването, сър.

Булен дръпна стола си назад, докато ръцете му легнаха на масата напълно разтреперани.

— Прекратил си претърсването — каза меко той. — Кой дявол тя даде правото да вършиш подобни неща?

— Никой, сър. Но аз…

— Защо го стори, Джони? — пак запита тихо Макилрой.

— Защото никога няма да намерим Бенсън. Бенсън е мъртъв. Бенсън е убит.

Никой не каза нищо цели десет секунди. Звукът на хладния въздух, идващ от вентилаторите горе, изглеждаше нормално шумен. Капитанът каза дрезгаво:

— Убит? Бенсън убит? Вярно ли е, мистър? Какво имаш предвид?

— Искам да кажа, че е бил ликвидиран.

— Ликвидиран? Убит? — Макилрой се размърда неспокойно на стола си. — Видя ли го? Имаш ли някакво доказателство? Как можеш да твърдиш, че е убит?

— Не съм го видял. Нямам и никакво доказателство. — Улових погледа на ковчежника, седнал с кръстосани ръце и вперени в мен очи, и си спомних, че Бенсън му беше приятел почти двайсет години. — Но имам доказателства, че Браунел е бил очистен тази нощ. И мога да свържа събитията.

Настъпи още по-дълго мълчание.

— Ти си луд — каза най-после Булен. — Ето пък сега, и Браунел е убит. Луд си, мистър, излязъл си от релсите. Чу ли какво каза доктор Марстън? Масивен мозъчен кръвоизлив. Но разбира се, той е само един лекар с четиридесетгодишна практика. Не би могъл да знае…

— Бихте ли ми дали възможност, сър? — прекъснах го аз. Моят глас звучеше толкова грубо, колкото и неговият. — Зная, че е лекар. Зная също и това, че не е много добре с очите. Но моите са добри. Видях това, което той пропусна. Видях едно тъмно леке отзад на униформената яка на Браунел. А виждал ли е някога някои подобно нещо на риза, носена от Браунел? Не напразно го наричаха Красавеца Браунел. Някой го е ударил с нещо тежко и със страхотна сила по тила. Имаше и лека синина под лявото ухо — видях го, докато лежеше там. Когато боцманът и аз го занесохме в дърводелната, го прегледахме заедно. Подобно леко натъртване имаше и под дясното ухо — и следи от пясък под пата. Някой го е халосал с пясъчна торба и когато е изпаднал в безсъзнание, е натискал сънната му артерия, докато е умрял. Сами идете и вижте!

— Аз не — промърмори Макилрой. Личеше, че е загубил самообладание. — Аз не. Вярвам го напълно. Би било съвсем лесно да се обори. Но го вярвам напълно, макар че все още не мога да го възприема.

— Но дявол го взел, Главни! — Булен сви юмрук. — Докторът каза, че…

— Аз не съм медик — прекъсна го Макилрой. — Но мога да си представя, че в двата случая симптомите си приличат много. Едва ли мога да виня стария Марстън.

Булен не му обърна внимание и ми даде пълната възможност да се възпоплзувам от погледа му на комодор.

— Слушай, мистър — рече бавно той. — Изглежда, че си променил мнението си. Когато бях там, ти се съгласи с доктор Марстън, дори прокара мисълта за сърдечен пристъп. Не даде признаци…

— Мис Биърсфорд и мистър Карерас бяха там — прекъснах го аз. — Не исках да им внушавам погрешни мисли. Ако из кораба се заговори — а това е неизбежно, — че подозираме убийство, то виновниците биха били принудени да действат, и то бързо, за да предотвратят всяко наше действие. Не зная какви им са възможностите, но според досегашните резултати трябва да е нещо дяволски неприятно.

— Мис Биърсфорд? Мистър Карерас? — Булен бе престанал да свива юмруци, но се виждаше, че не му трябва много, за да започне пак. — Мис Биърсфорд е извън съмнение. Но Карерас? И неговият син? Качиха се едва днес — и то при най-необичайни обстоятелства. Просто не може да се свърже. Не. Аз проверих. Карерас Старши и Младши са били или в телеграфния салон, или в трапезарията близо два часа, преди да открием Браунел. Съвсем чисти са от подозрения.

— Освен, че е прекалено очебийно — съгласи се Макилрой. — Мисля, капитане, че е време да свалим шапки на мистър Картър. Той е действувал и си е използувал мозъка, докато ние само сме си въртели палците.

— Бенсън — рече капитан Булен, без да дава никакви признаци за желание да си сваля шапката. — Какво ще кажеш за Бенсън? Как се връзва той с цялата история?