Зовът на костите

Dolores Redondo

LEGADO EN LOS HUESOS

© by Dolores Redondo

By Agreement with Pontas Literary & Film Agency

© Катя Диманова, превод

© Стефан Касъров, художник на корицата

ИК „Колибри“

ISBN 978-619-150-450-3

La traducción de este libro ha sido subvencionada por el Instituto Vasco Etxepare

Преводът на тази книга е спонсориран от el Instituto Vasco Etxepare

За автора

Баската писателка Долорес Редондо (р. 1969) е следвала право и… гастрономия. От няколко години държи и ресторант. В библиографията й фигурират книги за деца, разкази, повести и един исторически роман. А с „Невидимият пазител”, както казват критиците, „навлиза с гръм и трясък в криминалния жанр” и веднага бива забелязана.

Анотация

Кървави убийства разтърсват красивата долина на река Бастан в провинция Навара. Наред с това местна църква става обект на поредица от осквернявания. Разследването на тези привидно несвързани случаи е поверено на вече познатата ни млада инспекторка Амая Саласар от отдел „Убийства”. Тя самата е родена в долината, но цял живот е бягала от миналото си. Изправена пред все по-сложните разклонения на разследването и пред своите собствени страхове и призраци, Амая се впуска в лудешка надпревара с невероятно изобретателен и умен престъпник. Романът привлича с динамичното си действие, изненадващи обрати и интересни размисли за доброто и злото в човешката природа. Неповторима атмосфера създава връзката с древните легенди и предания по земите на баските. Ненапразно напоследък придобиват все по-голяма популярност туристическите турове по местата, описани от Долорес Редондо.

На Едуардо, всяка дума

Този приятел не си ли дава сметка за работата, която върши? Гроб копае, а пее!

¹

„Хамлет“, Уилям Шекспир

Гробът често крие, без да знае, две сърца в един ковчег.

Алфонс дьо Ламартин

Когато болката е вътре в теб, по-силна е и не утихва дори ако я споделиш с всички.

„Ако има Господ“, Алехандро Санс

²

* * *

1 „Хамлет“, V действие, І сцена, превод Валери Петров, „Световна класика“, 1985. – Б. пр.

2 Стих от популярна песен на испанския певец Алехандро Санс (1969). – Б. пр.

Ичусурия³

3Пояс на мълчанието – в древната култура на баските с това понятие се обозначавало свещеното за семейството пространство около дома, очертано от капчука. Там били погребвани починалите новородени деца, които още не били кръстени. – Б. пр.

Откри гроба, следвайки линията, очертана от капчука по земята под стрехите на къщата. Застана на колене, измъкна изпод дрехите си малка лопатка и мотичка и разкопа с тях коравата повърхност. Черната пръст се разпиля на влажни и порести бучки, от които се надигна чуден дъх на дърво и мъх.

Започна грижливо да отделя пластовете, сантиметър по сантиметър, докато сред пръстта се подадоха почернели парчета изгнил плат.

Захвана да дълбае с ръце, за да отдели находката, която още пазеше формата на бебешка завивка, но щом я докосна, тя се разпадна, а отдолу се показа навосъченият плат, в който бе увито телцето. Тук-там се виждаха части от повоя, който го бе придържал и бе оставил върху платното ясен отпечатък при пристягането. Отстрани останките от ширита, който се размаза като гнил плод между пръстите му, погали леко плата, търсейки края, и още преди да го види, го напипа няколко пласта по-надолу. Заби пръсти във вързопчето и разкъса покрова, който се разтвори като разрязан с нож.

Бебето лежеше зарито с лицето надолу, като приспано на земята; костите, също като платното, изглеждаха добре запазени, макар и потъмнели от черната бастанска пръст. Протегна ръка и дланта му почти покри телцето, после притисна гръдния кош към земята и без никакво съпротивление изтръгна от корен дясната ръчичка, която, откъсвайки се от тялото, счупи дребната ключица с мек пукот, подобен на въздишка, сякаш проплакваше за кражбата от гроба. Той отстъпи назад, внезапно уплашен, стана, напъха костите в дрехите си и за последен път погледна гробчето, преди да избута с крака пръстта в ямата.

1

Въздухът в сградата на съда не можеше да се диша. Полепналата по дрехите дъждовна влага започваше да се изпарява, примесена с дъха на стотиците хора, изпълнили до краен предел коридорите пред различните зали. Амая разкопча якето си и кимна за поздрав на лейтенант Падуа, който бързо каза нещо на жената до себе си, побутна я да влезе в залата и се запровира към нея между чакащите.

– Радвам се да ви видя, госпожо инспектор. Как се чувствате? Не бях сигурен дали ще можете да дойдете днес – каза той, поглеждайки към издутата й дреха.

Тя докосна корема си, който ясно показваше последния период от бременността.

– Е, засега май ще издържи. Видяхте ли майката на Йоана?