Зовът на костите

Ресторантът на хотел „Европа“ беше сред най-добрите в Памплона и познавайки вкусовете на Маркина, не се изненада, че го е избрал. Кухнята тук беше по-традиционна, с по-малко примеси, това бе един от ресторантите, съумял да придаде на блюдата си по-модерен вид, който толкова много се ценеше в момента, като същевременно остави големичко парче месо или риба в чинията.

Амая забеляза как всички погледи се обърнаха към нея, когато влезе. Униформен полицай в елегантен ресторант беше като хлебарка върху сватбена торта.

– Имам среща – измърмори тя, докато минаваше покрай изпречилия се на пътя й салонен управител, и се отправи към масата, където я чакаше съдията, който стана на крака да я посрещне, опитвайки се да прикрие изненадата си. Тя му подаде ръката си в ръкавица, преди да е имал време да реагира.

– Съдия Маркина – поздрави.

Едва когато седна, свали ръкавиците.

– Идвате в униформа – промълви озадачено Маркина.

– Да, имах важно заседание, за което се изискваше униформа. Идвам направо оттам – излъга тя.

– ...И с оръжие... – добави той, кимвайки към пистолета, окачен на кръста й.

– Винаги ходя с оръжие, господин съдия.

– Да, но не го излагате на показ...

– О, съжалявам, че ви притеснявам, аз се гордея с униформата си.

Въпреки очевидното той побърза да отрече.

– Не, не ме притеснявате. – И за да го докаже, й се усмихна с онази негова усмивка. – Просто ме изненадахте.

Тя повдигна вежди.

– Вие настояхте да дойда днес, аз ви казах, че имам много важно заседание в управлението.

Съдията, изглежда, започваше да се ядосва, но й беше все едно.

– Да, права сте, аз ви помолих и вие приехте.

– Искам да ви благодаря за подкрепата и за решението да отворите случая Тартало.

– Вие не ми оставихте друг изход.

– Е, да прибавим и доказателствата.

– Разбира се, но първо се доверих на вас. Има ли някакъв напредък?

– Попаднахме на още един случай, който на пръв поглед се вписва във виктимологията, имаме и заподозрян, когото смятаме за съучастник. Цели две години измъчвал жена си, която е родом от Бастан, но тогава живеела в Мурсия; бил в затвора, но щом излязъл, тръгнал да я издирва. Смятаме, че отговаря на търсения от нас профил. Издали сме заповед за задържането му. Според нас подбудителят ги избира по профила, още не знаем как установява връзка с тях, но това несъмнено изисква време, докато се подготвят и докато животът им е на път окончателно да рухне; тогава само остава да им даде знак и те козируват.

Сервитьорът донесе бутилката вино, която Маркина сигурно бе избрал предварително, но Амая отказа.

– Вода, ако обичате – пресече тя възраженията на съдията.

Когато сервитьорът се отдалечи, Маркина продължи с въпросите:

– Има ли някаква следа от посетителя на майка ви в клиниката?

Амая се чувстваше неудобно да говори със съдията по този въпрос, беше готова на всичко, за да го избегне.

– Нали ви изпратих снимките и доклада на ФБР?

– Да, видях ги. Впечатлен съм от вашите връзки, но изглежда, и най-модерната технология е безсилна при толкова некачествен образ.

– Така е.

– Знаете ли дали някой не се е опитвал отново да я посети, или да се свърже с нея по някакъв начин?

– Това няма как да стане. Ние я преместихме и в момента е в пълна изолация. Началникът на новата клиника е запознат с положението и се доверявам на преценките му.

Тя се запита доколко е вярно това, до каква степен се доверяваше на Сарасола; не напълно и безусловно, разбира се. Запита се също така дали не изпада в параноята на доктор Франц.

Естествено, не спомена за подозренията си, че отново Тартало стои зад случая с оскверняването, за това, че откритите в църквата кости принадлежат на членове на собственото й семейство, като последните са конкретно на нейната близначка, умряла в люлката си и изтрита от семейната история, сякаш никога не се е появявала на бял свят. Запита се колко ли дълго още ще може да крие всичко това от съдията, без да навреди на разследването. „Докато не открия доказателство, което да го свързва с него – каза си наум, – дотогава.“

Затова пък го осведоми за анализите на металните частици, открити в трупа на Лусия Агире, и за старинния скалпел, който посетителят бе връчил на майка й.

Нова група клиенти влязоха в ресторанта и се настаниха на запазената маса близо до тяхната. Доста хора я гледаха учудено и Амая ясно долови неудобството на съдията.

И го използва.

– Мисля, че вече ви разказах всичко, до което сме стигнали до момента. Ще стесним обръча около заподозрения и в близките часове се надяваме да го пипнем. Ще ви държа в течение.

Той кимна разсеяно.

– А сега си тръгвам и ви оставям да вечеряте на спокойствие.

Той като че ли понечи да възрази, но не го направи.

– Добре, както желаете – отвърна, преструвайки се на победен, когато всъщност изпитваше облекчение.

„Не те ли притесни полицайка в червена униформа, нищо друго няма да те притесни“, помисли си Амая, стана и му протегна ръка.