– Днес към нас отново се присъединява инспектор Монтес, така че ще преговорим всичко, събрано до момента, а след като сте тръгнали по тази линия – каза тя, посочвайки дъската с надпис „осквернявания“, – нека продължим по нея. Понеже виждам, че вече сте го информирали за началото на случая, ще преминем към това, което ни е известно за момента. Разпитахме Бенят Салдуа – младеж от Арискун, автор на блог, припомнящ историята на аготите – каза тя, спирайки за миг поглед върху Сабалса, – и той накрая призна, че има съучастник, възрастен мъж, който установил връзка с него по електронната поща и го подтикнал да премине към действия. Отначало си мислел, че по този начин исканията му ще получат гласност, но когато се появили костите, се уплашил. Вестниците не писаха за това, но всички в Арискун го знаеха, шушукаше се по улиците. Салдуа заяви, че няма нищо общо с костите, че не е участвал и в последното нападение, когато електрокар се вряза в стената на църквата. Момчето беше доста стреснато и разпозна без никакво колебание Антонио Гаридо – продължи тя, сочейки фотокопията от съдебното досие, които Сабалса подаваше на Монтес. – Той пък се оказа съпруг на Нурия: жената, простреляла неканен гост, влязъл с взлом в жилището й, същият, който две години я измъчвал и държал заключена вкъщи, а сега идвал да я довърши. Това ни отвежда – каза Амая и обърна другата дъска – до
– С изключение на Йоана – уточни Йонан.
– Да, с изключение на Йоана, която живеела тук. Във всичките случаи жертвите са претърпели една и съща ампутация, извършена посмъртно; всички убийци са сложили сами край на живота си, оставяйки един и същ подпис:
Фермин изви едната си вежда.
– За да го докаже, доктор Сан Мартин се опитва да направи шаблон, възпроизвеждащ открития метален зъб, но по всичко личи, че това е използваният инструмент, което изглежда смислено, защото при случая с Йоана Маркес на мястото, където е била извършена ампутацията – заслона, в който бе открито тялото, не е имало ток и електрическа резачка или циркуляр биха били безполезни, освен ако не са работели на батерии. Има и още нещо. – Тя погледна бързо към Йонан и Ириарте, които вече го знаеха. – Беше доказано, че костите, подхвърлени в Арискун при поредицата от осквернявания, са принадлежали на членове от моето семейство и са били поставени там съвсем предумишлено – обясни Амая, макар че пропусна да каже откъде са били взети костите. Засега това бе достатъчно.
– Мама му стара, Саласар – възкликна Монтес, обръщайки се към другите за потвърждение. – Това придава на случая личен характер.
– И аз така мисля – съгласи се тя, – преди всичко, защото разбрахме как е узнал къде да ги намери. Посещавал е майка ми в клиниката, където тя е на лечение, представяйки се за неин син.
– Но... вие нямате...
– Да, Монтес, имам само сестрите, които вие познавате, и това показва докъде стига дързостта му.
– Изкопчил е информацията от възрастната ви майка и е подхвърлил костите, за да ви предизвика.
Казано така: „възрастната ви майка“, като че ли се отнасяше за невинна старица, използвана от макиавелийско чудовище. Амая почти се усмихна.
– И вие смятате, че това е онзи тип с отрязаните пръсти?
Ириарте взе думата.
– Не е той. Имаме запис от камерите в клиниката, които го изключват като посетител, но всичко сочи, че тези необуздани и неорганизирани престъпници чисто и просто са слугували на човек с далеч по-буден ум, подбудител, който направлява както му скимне яростта на тези нещастници, насочвайки я срещу жените около тях, и до такава степен им влияе, че е в състояние да ги докара до самоубийство, когато вече не са му нужни.
– Според мен първо трябва да установим кой е имал право на достъп до майка ви в клиниката – предложи Монтес.
– Младши инспектор Сабалса вече работи по въпроса.
Монтес си водеше бележки заинтригуван.
– С какво още разполагаме?
Йонан попита с поглед Амая, но тя поклати отрицателно глава. Фактът, че последните кости са на нейна сестра близначка, не беше важен, нямаше значение точно от кой роднина са. Макар да знаеше, че не е съвсем така, че има значение, фактът, че са на сестра й, означаваше специална провокация и оскърбление, което я терзаеше, но след като не го бе споделила със съдията, не виждаше причина да го споделя с Монтес и Сабалса. За момента това бяха просто поредните кости, подхвърлени при оскверняването, и за нейна радост доста хора вече го знаеха.