– Да, разбира се, но има още една разлика: при убийството на Йоана няма подпис на местопрестъплението.
Падуа се замисли:
– Нали написа
– Само че не на самото местопрестъпление. Е, това може да е от второстепенно значение; в някои от другите случаи подписът се явява само в килиите, но във всичките е част от визуална стратегия. От друга страна, Хасон Медина се самоуби чак след като прекара цяла година в затвора, за разлика от всичките си предшественици, посегнали на живота си веднага; а четирите месеца закъснение при Киралте бяха точно толкова, колкото ми бяха нужни на мен, за да поема отново разследването. Покажете му, Ириарте – каза тя.
Инспекторът отвори папката, която стискаше под мишницата си и я задържа с две ръце, за да може Падуа да я разгледа.
– Всички убийци са се самоубили след ликвидирането на жените, някои от тях на самото местопрестъпление, както този от Билбао, виждате подписа, нали? – посочи тя снимката. – Този от Бургос излязъл от вкъщи и се обесил на едно дърво, ето го пописа. Този от Логроньо – в затвора, ето ви подписа. Киралте – в затвора, веднага след като ни показа къде е трупът на Лусия Агире, подписът...
– И Медина в затвора, с подписа – допълни Падуа, разглеждайки документите.
– Да, но цяла година по-късно.
– Може би заради характера си беше леко... „малодушен“.
– Възможно е, но ако е бил вербуван като своите „побратими“, щеше да постъпи като тях, а начинът, по който се е самоубил, издава твърда непоколебимост, достатъчна непоколебимост, за да си пререже гърлото; аз не бих нарекла това малодушие.
– Накъде биете? Ръката на Йоана се появи в Ари Саар заедно с другите...
– Да, да, за това нямаме никакви съмнения. Почти сме убедени, че във всичките случаи е използван един и същ инструмент.
– Тогава...
– Не знам – поколеба се Амая, оглеждайки се. – Вие сте разпитвали Медина, мислите ли, че лъжеше?
– Не, мисля, че нещастникът казваше истината.
Амая си го спомняше как през цялото време плачеше, как сълзите и сополите се стичаха по лицето му. Патетична картина. Призна, че е изнасилил дъщеря си, че я е удушил със собствените си ръце, но когато го попитаха за ампутацията, защо е отрязал едната ръка на трупа, той се стъписа – нямаше представа как е станало. След като импулсивно я бе убил, се бе върнал вкъщи, за да вземе въже и да го увие около врата на момичето, наподобявайки по този начин престъпленията на
– Разправяше, че е усетил нечие присъствие, помните ли?
– Сторило му се, че някой го наблюдава, дори му хрумнало, че призракът на Йоана кръжи около него – отвърна Падуа, обяснявайки на Ириарте.
– След като поставил въжето, се прибрал у дома и зачакал жена му да се върне от работа, преструвайки се, че всичко е нормално. Аз го запитах дали не е извършил ампутацията, за да затрудни разпознаването, но това като че ли въобще не му беше хрумвало, дори обясни, че решил, че някое животно я е отхапало.
– Човекът беше идиот, колко огромен трябва да е бил тоя хищник, за да откъсне изцяло човешка ръка.
– Това е най-малкото. По-важното е защо си го е помислил; помислил си го е, защото ръката е била нахапана, липсвало е парче месо и дори тъпак като него познал, че е ухапване.
– Вярно, имаше следи от ухапване по тъканта – съгласи се Падуа.
– Това също е изключение; в нито един от останалите случаи по труповете не са установени разкъсвания от резци, и то човешки. После идва въпросът за заслона; той не е на пътеката, за да стигнеш до него, трябва да знаеш, че е там, известен е на ловци, овчари, на хлапетата, открили тялото, на местните хора.
– Да, всъщност Хасон го е знаел, защото известно време се е подвизавал като овчар.
– Освен това било февруари, а миналата година валя почти толкова, колкото и тази.
– Е, мисля, че тази година ще поставим рекорд, но наистина валя много и пътеките са били разкаляни. Тук би дошъл само човек, който познава мястото.
– Тогава или
– Мислите, че още не са се познавали?
– Мисля, че
Ириарте се намеси.
– Значи смятате, че първо са се запознали, а после го е вербувал?
Амая вдигна пръст.