Читаем Зовът на костите полностью

– Да, разбира се, но има още една разлика: при убийството на Йоана няма подпис на местопрестъплението.

Падуа се замисли:

– Нали написа Тартало в килията си и остави бележка, адресирана до вас?

– Само че не на самото местопрестъпление. Е, това може да е от второстепенно значение; в някои от другите случаи подписът се явява само в килиите, но във всичките е част от визуална стратегия. От друга страна, Хасон Медина се самоуби чак след като прекара цяла година в затвора, за разлика от всичките си предшественици, посегнали на живота си веднага; а четирите месеца закъснение при Киралте бяха точно толкова, колкото ми бяха нужни на мен, за да поема отново разследването. Покажете му, Ириарте – каза тя.

Инспекторът отвори папката, която стискаше под мишницата си и я задържа с две ръце, за да може Падуа да я разгледа.

– Всички убийци са се самоубили след ликвидирането на жените, някои от тях на самото местопрестъпление, както този от Билбао, виждате подписа, нали? – посочи тя снимката. – Този от Бургос излязъл от вкъщи и се обесил на едно дърво, ето го пописа. Този от Логроньо – в затвора, ето ви подписа. Киралте – в затвора, веднага след като ни показа къде е трупът на Лусия Агире, подписът...

– И Медина в затвора, с подписа – допълни Падуа, разглеждайки документите.

– Да, но цяла година по-късно.

– Може би заради характера си беше леко... „малодушен“.

– Възможно е, но ако е бил вербуван като своите „побратими“, щеше да постъпи като тях, а начинът, по който се е самоубил, издава твърда непоколебимост, достатъчна непоколебимост, за да си пререже гърлото; аз не бих нарекла това малодушие.

– Накъде биете? Ръката на Йоана се появи в Ари Саар заедно с другите...

– Да, да, за това нямаме никакви съмнения. Почти сме убедени, че във всичките случаи е използван един и същ инструмент.

– Тогава...

– Не знам – поколеба се Амая, оглеждайки се. – Вие сте разпитвали Медина, мислите ли, че лъжеше?

– Не, мисля, че нещастникът казваше истината.

Амая си го спомняше как през цялото време плачеше, как сълзите и сополите се стичаха по лицето му. Патетична картина. Призна, че е изнасилил дъщеря си, че я е удушил със собствените си ръце, но когато го попитаха за ампутацията, защо е отрязал едната ръка на трупа, той се стъписа – нямаше представа как е станало. След като импулсивно я бе убил, се бе върнал вкъщи, за да вземе въже и да го увие около врата на момичето, наподобявайки по този начин престъпленията на басахаун, за които бе чел по вестниците. Когато стигнал до заслона, Йоана вече била без ръка.

– Разправяше, че е усетил нечие присъствие, помните ли?

– Сторило му се, че някой го наблюдава, дори му хрумнало, че призракът на Йоана кръжи около него – отвърна Падуа, обяснявайки на Ириарте.

– След като поставил въжето, се прибрал у дома и зачакал жена му да се върне от работа, преструвайки се, че всичко е нормално. Аз го запитах дали не е извършил ампутацията, за да затрудни разпознаването, но това като че ли въобще не му беше хрумвало, дори обясни, че решил, че някое животно я е отхапало.

– Човекът беше идиот, колко огромен трябва да е бил тоя хищник, за да откъсне изцяло човешка ръка.

– Това е най-малкото. По-важното е защо си го е помислил; помислил си го е, защото ръката е била нахапана, липсвало е парче месо и дори тъпак като него познал, че е ухапване.

– Вярно, имаше следи от ухапване по тъканта – съгласи се Падуа.

– Това също е изключение; в нито един от останалите случаи по труповете не са установени разкъсвания от резци, и то човешки. После идва въпросът за заслона; той не е на пътеката, за да стигнеш до него, трябва да знаеш, че е там, известен е на ловци, овчари, на хлапетата, открили тялото, на местните хора.

– Да, всъщност Хасон го е знаел, защото известно време се е подвизавал като овчар.

– Освен това било февруари, а миналата година валя почти толкова, колкото и тази.

– Е, мисля, че тази година ще поставим рекорд, но наистина валя много и пътеките са били разкаляни. Тук би дошъл само човек, който познава мястото.

– Тогава или Тартало го е срещнал случайно, или е проследил Медина. Аз залагам на второто; възможно е да го е наблюдавал.

– Мислите, че още не са се познавали?

– Мисля, че Тартало е познавал Хасон. Това, в което се съмнявам, е, че в този момент е имал власт над него; тоя тип сигурно доста го е затруднил, цялото му поведение се разминава с профила.

Ириарте се намеси.

– Значи смятате, че първо са се запознали, а после го е вербувал?

Амая вдигна пръст.

Перейти на страницу:

Похожие книги