Зовът на костите

– И аз съм на същото мнение – каза той полугласно, – това е майру-бесо, а за да е наистина такова, трябва да е от труп на невръстно дете, починало, преди да бъде кръстено. Някога вярвали, че тези кости имат магически свойства, че предпазват тези, които ги използват като факла, и че димът от тях действа упойващо и може да приспи обитателите на дадена къща или на цяло село, докато приносителите им вършат своите „вещерски“ безчинства.

– С една дума, имаме осквернена църква и осквернено гробище – уточни Ириарте.

– В най-добрия случай – прошепна Йонан Ечайде.

Амая не пропусна да забележи как Ириарте кимна на Йонан да се отдели от групата и как двамата разтревожено заговориха, поглеждайки към олтара, докато тя слушаше обясненията на лекаря и коментарите на младши инспектор Сабалса.

– Както самоубийствата, така и оскверняванията на трупове рядко стават публично достояние, защото предизвикват силен отзвук сред обществото, а понякога имат и призивен ефект, но тези случаи са по-чести от изнесените в медиите. С вълната имигранти от Хаити, Доминиканската република, Куба и някои райони на Африка нахлуха и религиозни практики, донесени от тези страни, които се радват на добър прием сред европейците. Магическите ритуали добиха широко разпространение през последните години, а за призоваване на духовете на мъртвите се изискват човешки кости, така че оскверняванията на ниши и гробници доста зачестиха. Миналата година при рутинна проверка за наркотици била засечена кола, в която открили петнайсет човешки черепа, измъкнати от различни гробища на Коста дел Сол и пътуващи за Париж. Явно достигат значителна цена на черния пазар.

– С една дума, тези кости може да идват отвсякъде... – заключи Сан Мартин.

Йонан отново се присъедини към тях.

– Чак отвсякъде не, убеден съм, че са задигнати оттук, от Арискун или от съседните селища. Истина е, че човешки кости се използват при много религиозни обичаи, но поверията за майру-бесо са разпространени само в Страната на баските, Навара и френските територии, населени с баски. Когато получим от доктор Сан Мартин подробностите около смъртта, ще знаем къде да търсим.

Той се обърна и се отдалечи към другия край на църквата под учудения поглед на Амая. Тя познаваше Йонан Ечайде от три години и през последните две възхищението и уважението й към него бяха нараствали с едри крачки. Антрополог и археолог по образование, той бе дошъл в полицията направо от университета и макар да не беше полицай от кариерата, Амая харесваше и винаги търсеше леко романтичното му виждане за нещата и сговорчивия му и незлоблив характер, който тя високо ценеше. Затова бе толкова смаяна от неговата настойчивост, почти упорство, да даде определена насока на случая. Тя прикри изненадата си и се сбогува със съдебния лекар, но от ума й не излизаше начинът, по който инспектор Ириарте се бе съгласил с казаното от Йонан Ечайде, докато очите му тревожно обхождаха стените на храма.

Чу, че Ибай плаче, още като пъхна ключа в бравата. Бутна вратата с гръб и затича нагоре по стълбите, събличайки палтото си. Водена от настоятелния плач, влезе в стаята, където синът й направо се дереше в люлката. Тя се огледа и гневът й още повече нарасна и сви стомаха й на топка.

– Джеймс – извика ядосано, докато вдигаше бебето от люлката.

Джеймс влезе в спалнята с шишето с биберона в ръка.

– Защо го оставяш да плаче така? Та той е отчаян! Мога ли да знам какво правеше?

Джеймс спря насред път и вдигна шишето с биберона като неоспоримо доказателство.

– Нищо му няма, Амая, плаче, понеже е гладен и аз се опитвах да реша проблема, време му е за ядене, а той, както знаеш, е точен като часовник. Изчаках няколко минути, но като видях, че те няма и той все повече хленчи...

Тя прехапа език. Знаеше, че в думите на Джеймс няма никакъв упрек, но все пак я засегнаха като обида. Обърна му гръб, седна в люлеещия се стол и нагласи бебето.

– Изхвърли тая гадост – каза.

Чу го как въздиша търпеливо на излизане.

Решетки, балкони и балкончета. Триетажна плоска фасада. В Архиепископския дворец на площад „Санта Мария“ се влизаше през скромна, посивяла от времето дървена врата. Вътре ги посрещна свещеник, облечен в елегантен костюм с висока якичка; той се представи като секретар на архиепископа и ги поведе по широко стълбище към първия етаж. Въведе ги в една зала, където ги помоли да почакат, докато съобщи за пристигането им, и изчезна безшумно зад окачен на тавана килим. Върна се само след няколко секунди.

– Оттук, моля.

Залата, в която ги приеха, беше изключително красива и Йонан прецени, че най-вероятно заема голяма част от челната фасада на първия етаж, прекъсната от четири балкона с тънки железни решетки, сега затворени пред пронизващия студ на памплонската сутрин. Архиепископът ги посрещна прав до писалището си и се здрависа с твърда ръка, докато главният комисар ги запознаваше.