Читаем Зовът на костите полностью

Още щом излязоха през входа към площад „Санта Мария“, Амая се обърна към своя началник.

– Господин комисар, мисля, че... – Той я прекъсна.

– Съжалявам, Саласар, знам какво ще кажете, но отец Сарасола е висш представител на Ватикана, оттам бяхме привикани за тази среща. Ръцете ми са вързани, така че решете случая час по-скоро и се захващайте с друго.

– Разбирам ви, господин комисар, но не знам дори откъде да започна, нито какво да очаквам. Просто не мисля, че случаят е за нас.

– Вече чухте, искат точно вас. – Той се качи в колата си и я остави с помръкнало лице и загледана в Йонан, който й се смееше.

– Не е за вярване – възмути се тя: – инспектор Саласар, която поради качествата си на криминалист и познанията си за района, е най-подходяща да ръководи разследване за елементарно хулиганство. Някой може ли да ми обясни какво се случи там вътре?

Йонан се разсмя на път за колата.

– Не е толкова просто, шефке. Едрата ватиканска риба е поискал точно вас. Отец Сарасола, известен също като доктор Сарасола, е аташе на Ватикана за защита на вярата.

– Инквизитор.

– Струва ми се, че вече не обичат да ги наричат така. Вие ли ще карате, или аз?

– Аз. Ти трябва да ми разкажеш повече за тоя доктор Сарасола. Впрочем доктор по какво?

– По психиатрия, мисля, а може би и по още нещо. Знам, че е прелат от „Опус Деи“ с голямо влияние в Рим, където е работил няколко години за Йоан Павел ІІ и като съветник на предишния папа, когато този беше кардинал.

– Но защо един аташе на Ватикана за защита на вярата ще проявява такъв интерес към подобен местен случай? И откъде е чувал за мен?

– Както казах, той е изтъкнат член на „Опус Деи“ и е осведомен в подробности за всичко ставащо в Навара, а подчертаният му интерес може би се дължи на това, че както той сам каза, се боят от възможния елемент на омраза или отмъщение срещу църквата, заради, как го нарече той, зле разбрано историческо виждане.

– Виждане, което ти май споделяш.

Той я погледна изненадано.

– Забелязах как реагирахте двамата с инспектор Ириарте снощи. Мисля, че бяхте по-разтревожени от енорийския и от капелана.

– Това е, защото майката на Ириарте е от Арискун, както и моята баба, а за всеки местен човек случката в църквата е твърде сериозна...

– Да, вече чух изложението на отец Сарасола за тревогата, обхванала населението, предвид неговите разбирания, но какво точно има предвид?

– Вие сте от долината, със сигурност сте чували разкази за аготите.

– За аготите? Имаш предвид онези, които са живели в Босате?

– Живели са из цялата долина на Бастан и Ронкал, но се събрали в едно гето в Арискун, което сега се нарича квартал „Босате“. Какво още знаете за тях?

– Малко неща, честно казано. Че са били занаятчии и не напълно интегрирани.

– Отбийте колата – нареди Йонан.

Амая го погледна изненадано, но не възрази, потърси оширение вдясно, спря и се обърна на седалката си, за да проучи изражението на младши инспектор Ечайде, който шумно въздъхна, преди да заговори.

– Историците не са на едно мнение за произхода на аготите. Смятат, че са дошли в Навара през Пиренеите, търсейки спасение от войни, глад, чума и религиозни гонения през Средновековието. Най-разпространената теория е, че са били катари, членове на религиозна общност, преследвана от Светата църква; други ги смятат за готи дезертьори, намерили подслон в лазаретите на Южна Франция, където се заразили от проказа – една от причините да всяват страх. Има и друга теория, според която те са смесица от изгнаници и парии, докарани да слугуват на местния феодал по онова време, Педро де Урсуа, чийто укрепен замък още стои в Арискун. Не е изключено точно заради това да са се заселили предимно в „Босате“.

– Да, горе-долу такава беше и моята представа за тях, група от заточеници, прокажени или катари бегълци, установила се в долината през Средните векове. Но каква връзка би могло да има това с оскверняванията на църквата в Арискун?

Перейти на страницу:

Похожие книги