Най-често срещано е вандалското оскверняване; то обикновено се свързва с градски банди и маргинални групи, които изразяват несъгласието си с обществото, като се нахвърлят върху неговите свещени и религиозни символи. Нападат паметник или библиотека, изгарят знаме или чупят витрините на голям търговски център. Този вид оскверняване е най-често срещан и най-лесен за разпознаване по явните признаци на ирационално насилие. Към втората група би следвало да отнесем осквернителите на църкви и гробища, престъпни банди и групи, чиято единствена цел при нападението на подобни места е кражбата на ценни реликви. Кутията за църковни дарения, високоговорители, озвучителни и осветителни уредби, златна или сребърна утвар, като дарохранителници, свещници, потири, че дори инструментите на гробарите. В по-екстравагантните случаи се крадат бижута и дори златни зъби от труповете. Наскоро беше задържана банда, която обираше платинените рамки, с които на много гробове се украсяват снимките на покойниците. Някои от тези престъпници, както става ясно от собствените им показания, напоследък са започнали да правят инсценировки, намекващи за сатанински ритуали, с цел да заблудят разследващите и да отклонят по този начин вниманието към сектите, с което хвърлят населението в голям смут. При такива случаи не бива да се подвеждаме и трябва да знаем, че сатанистите рядко проявяват интерес към джиесема на свещеника. Така стигаме до следващия вид оскверняване, езотеричното. Йонан...
Йонан се изправи и тръгна към дъската.
– Става дума за магически ритуали, присъщи за различни култури. Повечето от тези псевдоосквернявания са в действителност видове магии, хаитянско вуду, бразилско кандомбле или кубинско пало майомбе – обясняваше той, докато пишеше на дъската.
Това са ритуали, свързани със смъртта и спиритизма, практикувани предимно на гробищата, но не и в храмове и църкви. Само сатанистите избират християнски култови места, защото според разбиранията им обичаят трябва не само да прославя Сатаната, а и да оскърбява Бога. Сатанинските осквернявания се срещат рядко, макар че вчера на съвещанието с епископа бе намекнато, че на такъв тип деяния не се дава гласност, за да се избегне призивният ефект. Най-често попадаме на свещени символи, омазани с изпражнения, повръщано, урина, животинска кръв, пепел, а при по-зрелищните постановки се режат главите на светци, рисуват се фалически символи по богородиците, разпятията се обръщат наопаки и други подобни. Преди няколко години в малък параклис в галисийското градче А Лансада сатанисти проникнали в храма през нощта, разсичайки вратата с брадва. Взели фигурата на Светата Дева, особено почитана в района, отрязали й двете ръце и ги хвърлили от скалистия бряг. Това е идеален пример за инсценировка: можели са просто да влязат с взлом през масивната порта със стара заключалка, без аларми и да измъкнат цялата фигура, само че онова, което направили, било далеч по-зрелищно и обидно.
Амая отново взе думата.
– Остава ни оскверняването като социален протест или поне така го оправдават неговите извършители. Имах възможността да изуча отблизо този тип поведение, когато бях в Америка, във ФБР. В този случай се разбиват гробове и се изравят телата на определени хора, след което трупът се подлага на ампутации и обезобразяване само с цел да се вършат безчинства. Това изисква доста високо равнище на омраза към обществото и заради профила им подобни субекти се считат за изключително опасни, тъй като става дума само за определен стадий от поведението им и в крайна сметка не е изключено те да насочат гнева си към живи хора. Един от най-известните случаи беше на полицай от спецотряда, който загина при взривяването на тайна квартира в Леганес, в която се криели терористи след бомбените атентати в Мадрид на 11 март. След погребението няколко души изровили тялото му посред нощ, обезобразили го и го подпалили. Трябва да се знае, че при мюсюлманите изгарянето означава окончателно унищожаване на душата на покойника, което прави невъзможно възкръсването му за вечен живот.
В изследванията на престъпното поведение такова държание много често се смята за стадий на психично разстройство, предшествано от издевателства над животни, умишлени пожари, нощно напикаване, сериозно изоставане в училище, домашно насилие и изявен психосексуален елемент, поради затрудненията на такива хора да установят здравословна сексуална връзка.
Държа да призная, че първоначално бях склонна да приема теорията за хулиганство и все още не съм я отхвърлила напълно, но има някои аспекти от историята на Арискун (за тези от вас, които не я познават, Йонан е подготвил изложение, където изрежда историческите основания), които не ни позволяват да изключваме вероятността да се касае и за нападение от социален тип, може би в най-ембрионалната му фаза.