Читаем Зовът на костите полностью

– Подробен и крайно интересен. Разбирам защо е привлякъл вниманието ви. Обяснимо е, че лейтенант Падуа е видял някакви улики, но съм съгласен с неговите началници. Ако бяхте ми представили този доклад преди седмица, щях да ви заявя същото, което шефовете му са заявили на него. Улики действително има, но са доста пресилени, може да се окажат случайни съвпадения; дори фактът, че затворниците си пишат помежду си или с почитатели на техните престъпления, се среща по-често, отколкото хората си представят.

Той направи пауза, докато сядаше срещу нея.

– С вчерашните събития обаче историята придобива нов обрат, след като Киралте ви е замесил с решението си да признае само пред вас къде се намира трупът. Дълго мислих, госпожо инспектор, но още не съм стигнал до ясен отговор. Всички случаи са официално приключени. Всички убийци са мъртви, самоубили са се. Различни случаи в различни провинции и водени от различни полицейски подразделения, а вие настоявате да започнем ново разследване.

Амая продължаваше да мълчи, издържайки погледа му.

– Имам ви доверие, вярвам на инстинкта ви и знам, че сигурно има нещо, което е привлякло вниманието ви... но не виждам достатъчни основания, за да разреша започването на ново разследстване, при което на всичко отгоре ще се вдигне голяма пушилка около компетенциите на други полицейски подразделения.

Той направи пауза и Амая спря да диша.

– Освен ако не премълчавате някое сведение...

Амая се усмихна. Този човек неслучайно беше комисар. Тя извади от вътрешния джоб на сакото си прозрачния найлонов джоб и го подаде на комисаря.

– В деня, когато си преряза гърлото в тоалетната на съда, Хасон Медина носеше този плик.

Комисарят го пое, огледа го и прочете надписа през найлона.

– Адресиран е до вас – възкликна учудено той. После отвори едно от чекмеджетата на бюрото си най-вероятно за ръкавици.

– Можете да го пипнете, вече е обработен, не е открит нито един отпечатък.

Комисарят извади плика от калъфа му, измъкна картончето, прочете го и погледна Амая.

– Добре – каза той. – Давам ви разрешението си да започнете разследване въз основа на това, че двама от убийците са се обърнали изрично към вас.

Амая кимна.

– Трябва да действате максимално тактично и разбира се, да получите одобрението на съдия Маркина, което едва ли ще ви бъде трудно, той, изглежда, много ви уважава като следовател: тази сутрин ми се обади по повод случая „Агире“ и се разсипа да ви хвали. Не искам конфликти с други полицейски служби, така че ви моля да бъдете любезна и внимателна. – Той замълча театрално. – В замяна на това очаквам напредък по случая с църквата в Арискун.

Амая махна с досада.

– Знам какво мислите по въпроса, но за нас е важно да разрешим този случай час по-скоро, сутринта ми се обади кметът, беше много притеснен.

– Със сигурно ще се окажат някакви хулигани.

– Ами арестувайте ги и ми дайте имената им, та епископът да престане да ни притиска. Те са силно разтревожени от случилото се; вярно, че понякога прекаляват, когато се отнася до техните неща, но също така е вярно, че при други, по-зрелищни случаи на поругаване не са проявявали такава загриженост.

– Добре. Ще дам всичко от себе си, вече знаете, че сме поставили патрулка пред входа на църквата. Предполагам, че с това духовете ще се поуспокоят и ще ви оставят на мира.

– Няма да е зле – съгласи се той.

Амая се изправи и тръгна към вратата.

– Почакайте, Саласар, има още нещо.

Амая спря и застана в очакване.

– Вече мина година от отстраняването на инспектор Монтес след събитията по време на разследването по случая „Басахаун“. Вътрешната комисия го проучи и препоръчва връщането му на служба. Както знаете, за целта инспектор Монтес трябва да получи положителни оценки от всички замесени полицаи, в случая инспектор Ириарте и вие самата.

Амая продължаваше да мълчи, изчаквайки да види накъде ще тръгне разговорът.

– Обстоятелствата са променени. Тогава вие бяхте водещ инспектор на разследването, а сега сте началник на отдел „Убийства“, поради което инспектор Монтес ще бъде под ваше разпореждане като останалите. Ако се съгласите да бъде върнат на служба, можете да го зачислите към вашия екип или към друга група, но така или иначе, трябва да вземете окончателно решение. Екипът ви куца, ако не е Монтес, ще трябва да вземете за постоянно друг полицай в звеното си.

– Ще си помисля – заяви студено тя.

Комисарят долови нейната враждебност.

– Госпожо инспектор, не се опитвам да повлияя на решението ви, само ви информирам.

– Благодаря, господин комисар – отвърна тя.

– Можете да си вървите.

Амая затвори вратата зад гърба си и прошепна:

– Да, разбира се.

Перейти на страницу:

Похожие книги