Зовът на кукувицата

Вървенето по павираната улица предизвика неприятно усещане за търкане между ампутирания му крак и протезата. Предвид несгъващия се изкуствен глезен му беше много по-трудно да се движи по неравен терен. Страйк се запита със съжаление беше ли нужно въобще да се набира на стената. Робин наистина беше хубавка, но не можеше да има и сравнение между нея и жената, която бе напуснал.

3

– И си сигурна, че той е детектив, така ли? Защото да издирва хора в Гугъл, това всеки го може.

Матю беше раздразнителен след натоварен ден, ядосан клиент и неудовлетворителен разговор с новия си началник. Не му стана приятно наивното и неуместно според него възхищение на годеницата му от друг мъж.

– Не той издирва хора в Гугъл – поясни Робин. – Това аз го вършех, докато той работеше върху друг случай.

– Нещо не ми е по вкуса цялата тази история. Той спи в офиса си, Робин, не намираш ли, че е някак съмнително?

– Казах ти, според мен току-що се е разделил с партньорката си.

– Ами нищо чудно – отряза Матю.

Робин постави чинията му върху своята и ги понесе към кухнята. Беше ядосана на Матю и донякъде подразнена от Страйк. Днес изпита удоволствие, докато проучваше познатите на Лула Ландри в киберпространството; ала в ретроспекция видя нещата през очите на Матю и вече ѝ изглеждаше, че Страйк ѝ е възложил безцелна задача за запълване на времето.

– Нищо не казвам – рече Матю, появил се на вратата на кухнята. – Просто от описанието ти ми се вижда странен. И как да ги разбирам тези малки следобедни разходки?

– Не беше „малка следобедна разходка“, Мат. Отидохме до местопрестъплението... така де, до мястото, където клиентът ни смята, че се е случило нещо.

– Робин, няма нужда да си толкова загадъчна на тази тема – засмя се Матю.

– Подписах договор за конфиденционалност – тросна му се тя през рамо. – Не мога да ти разказвам за случая.

– Охо, „случая“! – присмехулно проточи той.

Робин се движеше из миниатюрната кухня, като прибираше продуктите и затръшваше вратичките на шкафовете. След като наблюдава известно време движенията на тялото ѝ, Матю стигна до заключението, че май се е държал неразумно. Приближи я в гръб, докато тя остъргваше остатъците в кофата за отпадъци, обгърна я с ръце и погали гърдата със синината, причинена неволно от Страйк и безвъзвратно оформила отношението му към този човек. Пошепна помирителни думички в косата на Робин с цвят на мед; ала тя се отдръпна от него, за да остави чиниите в мивката.

Робин имаше чувството, че собствената ѝ стойност е поставена под съмнение. Страйк изглеждаше заинтересуван от нещата, които тя откри онлайн. Изказа ѝ благодарност за нейната компетентност и инициативност.

– Колко сериозни интервюта имаш следващата седмица? – попита Матю, когато тя пусна крана за студената вода.

– Три – надвика тя бликналата струя и се зае настървено да търка най-горната чиния.

Изчака той да се оттегли в дневната и чак тогава спря водата. Забеляза, че парченце замразен грах се е закачило в основата на годежния ѝ пръстен.

4

Страйк пристигна в апартамента на Шарлот в девет и половина в петък сутринта. Прецени, че така ѝ дава половин час да се отдалечи от жилището си, преди той да влезе в него, като прие за чиста монета думите ѝ как има намерение да отсъства в посочения интервал. Големите и елегантни бели сгради от двете страни на широката улица, платаните, месарницата, сякаш замръзнала в епохата на петдесетте, кафенетата, пълни с представители на високата средна класа, луксозните ресторанти – всичко това бе изглеждало на Страйк малко нереално, подобно на сценичен декор. Може би дълбоко в себе си винаги бе знаел, че няма да се задържи, че не се вписва тук.

До момента, в който отключи входната врата, част от него очакваше тя да е там, но щом пристъпи прага, разбра, че апартаментът е празен. Тишината бе някак застояла, каквато може да бъде само в необитавани стаи, и когато мина по коридора, стъпките му прозвучаха чуждо и прекалено отчетливо.

Насред дневната бяха струпани четири кашона, отворени, за да бъде съдържанието им проверено от него. Евтините му и практични притежания бяха струпани в тях като вехтории за разпродажба. Вдигна няколко неща, за да погледне какво е положението по-надолу, но нищо не изглеждаше счупено, разкъсано или боядисано със спрей. Другите хора на неговата възраст имаха къщи, перални машини, коли, телевизори, мебели, градини, планински бегачи и косачки; той притежаваше четири кашона с боклуци и сбирка от разнородни спомени.

Със старинния си килим и бледорозовите стени, с красивите мебели от тъмно дърво и отрупаните библиотечни рафтове тихата стая, в която стоеше, говореше за самоуверен добър вкус. Единствената забелязваща се промяна в сравнение с неделя вечер бе върху стъклената масичка до канапето. В неделя вечер там имаше снимка на него и Шарлот – смеещи се на плажа в Сейнт Моус. Сега на нейно място се мъдреше фотография на покойния баща на Шарлот, благодушно усмихнат срещу Страйк от същата сребърна рамка.