Зовът на кукувицата

Страйк въобще не приличаше на него; единственото бегло сходство беше в нееднаквите очи, което при Страйк беше временно състояние.

Робин премина по-надолу.

... мултиплатинения албум „Задръж го у себе си“ от 1975 година. Чупещото рекорди турне в Америка е прекъснато от обиск за наркотици в Ел Ей, в резултат на който китаристът Дейвид Кар е арестуван...

И още по-надолу, докато стигна до „Личен живот“.

Рокъби се е женил три пъти: за колежката си от художествения институт Шърли Мъленс (1969–1973), от която има една дъщеря – Мейми; за модела, актриса и активистка на движението за човешки права Карла Астолфи (1975–1979), от която има две дъщери – телевизионната водеща Габриела Рокъби и дизайнера на бижута Даниела Рокъби, – и за филмовия продуцент Джени Греъм (1981 – до наши дни), от която има двама синове – Едуард и Ал. Рокъби има още една дъщеря – Прудънс Донливи – от връзката си с актрисата Линдзи Фантроуп, и син – Корморан, от Леда Страйк, супергрупарката от 70-те години.

От вътрешния кабинет зад Робин се раздаде пронизителен писък. Тя скочи на крака, а столът ѝ се плъзна на колелцата си встрани от нея. Писъкът стана още по-силен и остър. Робин изтича през приемната и отвори междинната врата.

Госпожа Хук, свалила оранжевото палто и лилавата барета и останала по широка туника на цветя, подобна на манта за занимания по грънчарство, и сини джинси, се бе хвърлила на врата на Страйк и го удряше с юмруци по гърдите, като в същото време издаваше звуци, подобни на кипнал чайник. Периодично писъкът прозвучаваше отново, сякаш ѝ бе нужно да поеме въздух, за да не се задуши.

– Госпожо Хук! – извика Робин и я сграбчи изотзад за ръцете над лактите, усещайки изобилната и отпусната плът, в опит да освободи Страйк от необходимостта да приложи сила, за да я откъсне от себе си. Ала госпожа Хук се оказа доста по-яка, отколкото изглеждаше. Макар да поспираше, за да диша, тя продължаваше да налага Страйк, докато накрая, оставен без избор, той хвана и двете ѝ китки и ги задържа.

В този момент госпожа Хук се изтръгна от хлабавата му хватка и се хвърли към Робин с вой като на куче.

Като потупваше ридаещата жена по гърба, Робин я поведе лека-полека към приемната.

– Успокойте се, госпожо Хук – говореше ѝ утешително тя, като я настаняваше на канапето. – Ей сега ще ви дам чаша чай. Успокойте се.

– Много съжалявам, госпожо Хук – изрече официално Страйк от прага на кабинета си. – Никога не е лесно да се приеме подобна новина.

– Мислех, че е Валъри – изплака госпожа Хук, като захлупи разчорлената си глава в шепите си и се заклати напред-назад върху скърцащото капане. – Мислех, че е Валъри, а не... не моята... моята собствена сестра.

– Ще направя чай – прошепна Робин поразена.

Почти беше стигнала с чайника до вратата, когато си спомни, че е оставила биографичната справка за Джони Рокъби на монитора на компютъра. Щеше да изглежда много странно, ако се втурнеше обратно да я изчисти посред цялата тази криза, затова продължи навън с надеждата Страйк да е твърде ангажиран с госпожа Хук, за да забележи.

На госпожа Хук ѝ отне още четирийсет минути да изпие втората си чаша чай и да похаби в бърсане на сълзите си половината от ролката тоалетна хартия, която Робин ѝ беше донесла от тоалетната на стълбищната площадка. Най-после тя си тръгна, стиснала папката с изобличаващите снимки и със списъка, отбелязващ времето и мястото, където са направени; гърдите ѝ се издигаха и спускаха и тя все още бършеше очи.

Страйк изчака, докато тя стигна до края на улицата, след което излезе с бодро тананикане да купи сандвичи за себе си и за Робин. Изядоха ги с голямо удоволствие на нейното бюро. Беше най-приятелският жест, който ѝ бе правил през цялата им седмица заедно и Робин беше сигурна, че се дължи на предвкусваната радост, че скоро ще се отърве от нея.

– Нали знаеш, че днес следобед отивам да се срещна с Дерик Уилсън? – попита той.

– Охранителя, който имал диария? – пожела да уточни Робин. – Да.

– Вече няма да си тук, когато се върна, така че ще ти подпиша картата за работното време, преди да изляза. И да знаеш, много ти благодаря за...

Страйк посочи с брадичка вече празното канапе.

– О, няма защо. Горката жена.