12 те вятъра

Тя стисна силно телефона. Думите на Вилем се разнасяха на задъхани пресекулки. Той тичаше.

- Прекратете разговора. - Беше Нилс.

Джес се обърна към него и се озова пред глок с къс заглушител.

- Прекратете разговора.

- Вилем, аз... - Чу остър звук, стон, после тишина. Тя погледна дисплея: провален разговор.

Сега вече наистина беше сама. Обърна се към Нилс и заяви:

- Аз съм пазителка на Рода Макклейри. Свали оръжието.

- Имам заповед да ви върна в Цюрих. - Бодигардът вдигна глока и го насочи между очите ѝ. - За предпочитане жива. Пазителко.

- Ако не свалиш веднага пистолета, те ще нахлуят тук и ще те очистят - обади се Дейвид.

Нилс не помръдна.

- Кой?

- Военновъздушните сили. В маратонката ми има още един предавател. Излъчва аудиосигнал.

Здравенякът насочи оръжието си към него и щракна с пръсти.

- Дай ми маратонката си.

- Дадено. - Дейвид събу обувката си и му я подхвърли. И в момента, в който бодигардът протегна ръка да я хване...

... Ножът на Джес се заби в шията му. Нилс изрева, рязко се завъртя и стреля. Разнесе се приглушен пукот и звън на разбито стъкло, от прозореца се посипаха осколки.

Джес вече се претъркаляше на пода. Надалеч от втория му изстрел.

Нилс заопипва врата си, пръстите му търсеха хвърленото от нея сребърно острие. Не се беше забило в сънната му артерия, но от зейналата рана шуртеше кръв. Главата му спазматично отскачаше настрани, като че ли бяха засегнати сухожилия.

Той изтръгна ножа с триумфален вик, но беше блъснат от Дейвид. Строполиха се на дъсчения под и Нилс се опита да насочи пистолета си към своя противник.

Подметката на Джес се заби в слепоочието на бодигарда с цялата сила и точност, на които я беше научил Емил, и последва мигновен резултат.

Глокът отхвърча от ръката на Нилс, ръцете му отчаяно се стрелнаха напред, главата му отскочи назад и се блъсна в пода. Шията му гротескно се напрегна, а изпод скулата му бликна кръв. По устните му потече пяна. Той се задави, загъргори с изплезен език, после замлъкна и се отпусна неподвижно.

Джес вдигна ножа си от земята, избърса го в якето на Нилс и го скри в туарегския си кръст.

- Вярно ли е? - тихо попита тя, докато взимаше глока. - За предавателя?

Дейвид прибра маратонката си и хард диска и все още задъхан, се изправи до Нилс.

- Не. Просто исках да го накарам да свали пистолета. - Погледът му се насочи към кръста на шията ѝ. - Пазителка на Рода Макклейри?

- Според правилата на моето семейство, понеже чу това, би трябвало да убия и теб.

Тя не добави, че не е искала да убива бодигарда си. Вече всичко, в което вярваше, и всички, на които имаше доверие, бяха заплашени.

Сега не можеше да ѝ помогне дори Вилем. „Какво са направили Сю-Лин и Андрю? Ами ако Флориан..." Стоеше като хипнотизирана, докато през ума ѝ минаваха ужасяващи мисли за лъжи и предателство.

- Още ли искаш да откриеш ония храмове? - Дейвид ѝ подаде хард диска. Гласът му звучеше спокойно, безстрашно.

Тя дълбоко си пое дъх, готвейки се за мисията на живота си. Заради Флориан и Вилем. Заради Семейството.

- Да вървим.

- Къде?

Джес взе хард диска.

- Сега ще разберем.

29

Джак Лайл се преструваше, че разглежда сергия с ръчно изработени кожени колани, докато всъщност наблюдаваше главния вход на Фенюъл Хол. Четирима униформени бостънски полицаи бяха заели позиции на другите входове. Щяха да пристигнат и цивилни детективи, но дотогава не можеше да започне издирването на Уиър в сградата.

После телефонът в джоба на сакото му иззвъня и дори тези му планове се промениха.

- Готов ли си? - попита Роз, която се намираше на улицата зад Фенюъл Хол с още двама полицаи и човека, който беше решил, че като носи якето, шапката и раницата на Уиър, ще заблуди БСР.

След като бяха паркирали на Конгрес Стрийт срещу сградата, Лайл и Роз проследиха Уиър и лично видяха преобличането, точно преди човек с дълга руса коса да натика малкия във Фенюъл Хол, очевидно под принуда.

- Действай бързо - нареди Лайл.

- Тукашните полицаи провериха примамката. Казва се Саймън Морети.

- И?

- Работи в „Крос Икзекютив Протекшън Сървисис", Цюрих.

Лайл веднага схвана връзката.

- Също като „приятеля" на Уиър от склада.

- Позна.

- Каза ли нещо?

- Само, че не вършел нищо незаконно. Иска или да го арестуваме, или да го пуснем.

- Въоръжен ли е?

- Глок. Резервни пълнители. Има разрешително. Носенето на нож е съмнително.

- Джиесем?

- Да, но не можем да пипаме телефона му, ако не го арестуваме - отвърна Роз. — И ако ми позволиш да повторя, не познавам друг освен тебе, който да не носи джиесема си постоянно.

- Айподът и диктофонът бяха в раницата, нали така?

- Да.

- Тогава му предявете обвинение в незаконно притежаване на държавна собственост и възпрепятстване на федерално разследване. И после направи с телефона му онова нещо.

- Да го хакна, искаш да кажеш.

- Да де.

- Трябва да ти съобщя още една не много добра новина...

- Не ме карай да те моля.

- Намерихме кабела на харда в раницата. Морети не ще да говори, обаче мисля, че русия го е взел.

- Можеш ли да включиш РЧИД идентификатора?