Читаем 12 те вятъра полностью

12 те вятъра

Той поклати глава. По лицето му паднаха кичури черна коса. Очите му бяха потънали в сенки, сякаш не беше спал. Въпреки прохладния есенен ден носеше само тънка черна тениска и дънки.

Джес погледна Нилс.

- Къде са сега предавателите?

- Саймън ги взе в метрото. Сложи си якето и шапката на Уиър.

Тя се обърна към Дейвид с нов въпрос.

- Айрънуд ли те следи?

- Възможно е, но може и да са от военновъздушните сили... от Бюрото за специални разследвания. Занимават се със случаи на шпионаж.

Джес не разбра нищо, но не го показа. Нямаше намерение да се издава пред бодигарда.

- Пусни го, Нилс. - Тя даде знак на Дейвид да седне на един от столовете и се настани до него, след като отпрати здравеняка в отсрещния край на стаята.

После сниши глас.

- Най-добре ми разкажи всичко.

Дейвид го направи и това породи още въпроси.

- Така ли открива храмовете Айрънуд? Анализира твоите генетични данни с програма, която е взел от военновъздушните сили?

- Доколкото видях, успял е да хакне техните шпионски сателити. За това е необходима адски мощна компютърна система. Агентът от военновъздушните сили...

- Джак Лайл ли?

- Да. Лайл. Айрънуд му е нужен повече, отколкото съм му нужен аз. Затова постави предавател на хард диска, който твоят човек взе. Лайл искаше да види къде ще го занесе Айрънуд, но аз смених операционната честота на предавателя, за да го проследя.

- Къде го занесе Айрънуд?

- В строго охранявана зала в неговото казиното.

- И военновъздушните сили още не знаят, така ли?

- Ще научат.

- Кога?

- Когато им кажа.

- Защо ще им казваш?

Дейвид се поколеба, сякаш се канеше да отговори едно, а реши друго.

- За да не ме хвърлят в затвора за петдесет години.

- Не можеш - заяви Джес. Той не знаеше, не можеше да знае, какво е заложено.

Нещо проблесна в тъмните му очи, но следващите му думи я накараха да забрави всичко друго.

- На оня хард диск има един файл. Той е от последния ми клъстер - показва местонахождението на още един от твоите храмове.

„Четвърти! Трябва да съобщя на Вилем..." Джес с усилие скри въодушевлението си.

- Тоя път ти можеш да отидеш там първа - продължи Дейвид. - Преди да тръгна, стартирах програма за изтриване в системата на Айрънуд. Той няма да може да повтори търсенето поне още два дни. Та ако ми кажеш откъде знаеш, че има дванайсет клъстера, ще сме приключили. И ще мога да се срещна с агент Лайл.

Джес поклати глава, смаяна от наивността му.

- Откъде знаеш, че Лайл няма да направи обиск в казиното на Айрънуд, да конфискува компютъра и да открие за какво го е използвал? Така военновъздушните сили ще научат за нашите храмове.

- Какво значение има? Да не смяташ, че властите се интересуват от... - Дейвид млъкна. - Да няма нещо общо с извънземни?

- Тези приказки ги разправя Айрънуд, не ние.

- Кои сте вие? За кого работиш?

Джес се движеше точно по границата на онова, което имаше право да разкрива пред външни хора. Нилс беше там, за да я пази, но представляваше и Семейството.

- Работя в... нестопанска организация, която се занимава с научни изследвания. Айрънуд ограбва важни обекти, които според нас трябва да бъдат запазени. Ако военновъздушните сили го разгласят...

- Какво лошо има в това?

- Има.

- Някакви си древни руини? Толкова ли са важни?

- Ако искаш да знаеш защо смятам, че има дванайсет генетични клъстера... - Джес бързо успя да отвлече вниманието му, - няма да съобщиш на военновъздушните сили за компютърната система на Айрънуд.

- Тогава ще ме хвърлят в затвора и... - Дейвид се поколеба и се озърна към Нилс, който също погледна към него. - Страхотен мотив.

- Може би има друг начин - отново рискува тя. - Какво ще кажеш, ако направя така, че военновъздушните сили да спипат Айрънуд, но да свалят обвиненията срещу теб?

- Цял съм слух.

- Ако не успеем да те измъкнем, можем да те уредим на почти всякаква научна работа, за каквато си квалифициран. Във всяка страна, която ти хареса. Под собственото ти име или под ново, ако се стигне дотам.

- Къде каза, че работиш?

- В коя организация ли? - невинно попита Джес. - Нямаме точно...

- Не, имам предвид за коя държава?

- За никоя. Това е... семейна фирма.

- Семейна значи. Интересът към географските клъстери, които откривам... Има ли някаква конкретна връзка между ония храмове и твоето „семейство"?

Джес инстинктивно погледна Нилс, който стоеше достатъчно надалеч, за да не чува този забранен разговор. После отново се обърна към Дейвид.

- Да, така смятаме.

- Разкажи ми за числото дванайсет.

Телефонът ѝ завибрира. Тя прочете съобщението на дисплея и се отдалечи от Дейвид, заставайки с гръб към него и бодигарда.

- Къде си, Вилем?

- Храмът на атола Хави е изчезнал.

Никога не го беше чувала уплашен.