12 те вятъра

- Може да е повреден - предположи Роз. - А може и да се е съгласил с тебе, само и само да се чупи.

- Здравата го сплаших.

- Може някой да го е сплашил още по-здраво.

- Как се е случило това, по дяволите?

Гласът на Айрънуд трепереше от негодувание.

На всички екрани в Червения салон премигваше съобщение за грешка. Включително на големия.

- Това помещение е забранено за всички! - Грамадният мъж насочи показалец към липсващата плоскост на тавана. - Онова там не е ли част от същото помещение?

Мерит запази спокойствие.

- Аз не съм имал думата при осигуряването на безопасността.

- Тогава кой?... - Айрънуд насочи поглед към сина си. Сякаш се въздържа с огромно усилие и се обърна към жената на най-близкия пулт. Приведена над клавиатурата, тя бързо пишеше.

- Кийша... много ли е зле?

Жената се отпусна назад, сключила длани зад главата си.

- Програмата, която е задействал, е изтрила три процента от данните, преди да успея да я спра. Мисля, че сме изгубили над петнайсет милиона квадратни километра.

- Още ли имаме Корнуол?

Кийша поклати глава и украсените ѝ с мъниста кичури се разлюляха.

- Цяла Англия е само около сто и трийсет хиляди квадратни километра. Изгубили сме ги още през първите няколко минути.

- Франк. Ти видя екрана, преди всичко да бъде изтрито, нали?

- Аха.

- Резултатът положителен ли беше?

- Аха.

- Значи програмата е открила каквото е търсела в Корнуол, така ли?

- В първия транш данни, Франки - подсети го жената.

- Аха - отвърна той. - Откри го и спря.

Мерит я видя да се усмихва облекчено. Тя се обърна към Айрънуд.

- Добрата новина е, че е там. Понеже беше в първия квадрат, ни е известно и точното местонахождение в рамките на два и половина квадратни километра.

Милиардерът не изглеждаше успокоен.

- Това не е някаква гола местност в пустинята или в уединена долина. Руините на замъка са туристическа атракция. Не мога да пратя археологическа експедиция просто ей така.

Жената отново се завъртя към екрана и продължи да пише.

- Търсенето започна от морското равнище - каза тя. - Това означава, че развалините на колонията не са на повече от трийсет метра дълбочина. Можете да пратите геолози да направят геофизично измерване. Да определят стратиграфията. Въз основа на часа, в който ми се обади Франк, за да ми съобщи за резултата, мога грубо да преценя къде е свършило търсенето. - Тя се озърна през рамо към Айрънуд. - Дайте ми един час. Ще стесня района до по-малко от сто квадратни метра.

Това явно задоволи шефа ѝ.

- Добре... това изглежда изпълнимо. - Той кимна, взел някакво решение. - Имам петролна компания там. „Роял Совърин". Ще им наредя да пратят геолози.

Айрънуд се обърна към Мерит.

- За другата седмица ще ми трябва екип в Корнуол, а после... - Той не довърши. - Кийша, за колко време ще възстановите цялата база данни от архивното копие?

- Ако ни позволите да се свържем с външна мрежа, ще го направя за по-малко от един ден.

Милиардерът се намръщи.

- Никакви външни връзки. Така властите никога няма да я открият.

- Добре. А ако направя списък на изтритите части? Дайте го на оня, който знае къде е архивното копие. Той ще качи частите на дискове и ще ги докара тук, за да ги заменим с празните.

- За колко време ще стане това?

Жената се замисли.

- За копирането на частите и прехвърлянето на дисковете - не повече от ден. Плюс времето за транспортиране.

- Да речем два дни.

- Тогава ще можем да продължим след три.

Айрънуд отново погледна Мерит.

- Не е толкова зле, колкото си мислех.

- Какво ще правим с Уиър?

- Той ще се върне. Все още има нужда от моите пари.

- Не бъдете толкова сигурен. Много е възможно Макклеъри да са го привлекли на своя страна.

- Имаш ли доказателства?

- Работя по въпроса - излъга Мерит, - но за да не се окажем неподготвени, трябва да приемем, че Уиър им дава същата информация, каквато и на вас.

- Голяма работа! Това с нищо няма да помогне на оная тяхна Фондация. Става дума за повече от две хиляди и петстотин квадратни километра от Англия. Как ще ги претърсят? Ще им трябват години.

- Може би не. - Всички погледи се насочиха към Кийша. - Оня хард диск е изчезнал. Беше включен в моя терминал.

- Какви са щетите? - попита Айрънуд.

- Достатъчно големи - отвърна тя. - Възможно е да е копирал окончателните координати.

Мерит веднага се възползва от възможността.

- Може да ги продаде на Макклеъри.

Лицето на Айрънуд се зачерви.

- Ще стигнат до колонията преди нас! На тях изобщо не им пука за историята. Както крадат, крият и лъжат... - Айрънуд отвратено поклати глава. - И те участват в заговора за потулване на истината. Сигурно са се сдушили с властите. Мерит, веднага заминавай за Кор-нуол. Искам да наблюдаваш кого ще пратят ония хора. Остави ги да те отведат при колонията и направи всичко необходимо, за да не ги допуснеш дотам, докато не вземем от нея каквото ни трябва. Разбра ли?

Всичко необходимо.

Мерит най-после беше получил заповедта, която очакваше.

28

Дейвид шофираше от пет часа, не беше спал почти едно денонощие. Чувстваше се чорлав и лепкав и умираше от глад. Въпреки това стигна до Фенюъл Хол в Бостън в 10,00 - точно според инструкциите.