16:50 от Падингтън

По пощата пристигна писмо от госпожица Марпъл до нейната приятелка. Буквите бяха заострени, изписани с тънки и дебели линии. Госпожа Магликъди познаваше почерка и не се затрудни особено при разчитането му. Госпожица Марпъл изпращаше пълен и подробен разказ на приятелката си, която поглъщаше всяка дума с огромно задоволство.

Двете е Джейн им дадоха добър урок.

Глава единайсета

— Просто не мога да ви разбера — каза Седрик Кракънторп.

Той се отпусна на разрушената стена на голям изоставен свинарник и се втренчи в Люси Айлсбароу.

— Какво не можете да разберете?

— Какво правите тук?

— Изкарвам си прехраната.

— Като слугиня?

— Вие сте старомоден — отвърна Люси. — Слугиня! Аз съм помощница в домакинството, професионална прислужница или откликваща на молби за помощ жена, най-вече последното.

— Не е възможно да ви харесват всичките тези неща, които трябва да вършите — да готвите, да оправяте, да препускате из цялата къща, да потапяте ръце до лактите в мазната вода.

Люси се засмя.

— Може би не с тези подробности, но готвенето удовлетворява творческите ми инстинкти, а в мен нещо истински тържествува, когато оправям бъркотии.

— Аз живея в постоянна бъркотия — отбеляза Седрик. — И ми харесва — добави той предизвикателно.

— Изглежда наистина е така.

— Къщичката ми в Ибиса е устроена на прост и ясен принцип. Три плитки чинии, две чаши с чинийки, легло, маса и няколко стола. Навсякъде има прах, петна от боя и парчета камък — правя и скулптури. На никого не разрешавам да пипа нищо. Не бих допуснал жена в дома си.

— При никакви обстоятелства?

— Какво имате предвид?

— Допусках, че човек с такива артистични вкусове вероятно има някакъв интимен живот.

— Моят интимен живот, както се изразихте, си е моя работа — поясни Седрик е достойнство. — Просто не искам да имам жена, която да чисти, да ми се меси и да командва.

— Как бих желала да видя къщичката ви! — възкликна Люси. — Би било истинско предизвикателство.

— Няма да ви се удаде тази възможност.

— Сигурно.

Няколко тухли се срутиха от свинарника. Седрик се обърна и погледна в обраслите с коприва руини.

— Скъпата стара Мадж — каза той. — Спомням си я добре. Свиня с много приятен нрав и плодовита майка. Спомням си, че имаше седемнайсет рожби при последното опрасване. Идвахме тук в слънчевите следобедни часове и чешехме гърба й с пръчка. Страшно й харесваше.

— Защо се е стигнало дотам, че мястото да изпадне до сегашното си състояние? Причината едва ли е само във войната.

— Предполагам, че бихте искали да почистите и тук. Каква жена сте! Обичате да се месите във всичко. Вече почти разбирам защо точно вие сте човекът, открил трупа. Не можете да оставите дори един гръко-римски саркофаг на мира.

Той замълча и после пак продължи:

— Не, не е само войната. Причината е в баща ми. Между другото, какво мислите за него?

— Не съм имала много време да правя преценки.

— Не отбягвайте въпроса. Стиснат е като дявол, а според мен си е и малко луд. Разбира се, мрази всички ни, с изключение може би на Ема. Всичко е заради завещанието на дядо ми.

Люси го погледна въпросително.

— Дядо ми беше човек, който направи състояние със собствените си сили. С хрупкавите бисквити и със синкавите сладки — деликатесите за следобедния чай. И тъй като беше предвидлив, рано се ориентира към соленките и сандвичите, така че сега печелим много от коктейлите. Е, дошъл моментът, в който баща ми дал да се разбере, че притежава дух, извисен над бисквитите. Тръгнал да пътува из Италия, на Балканите, най-вече в Гърция, и се докоснал до изкуството. Дядо ми се разсърдил. Решил, че баща ми не е човек на бизнеса, а също и лош ценител на изкуството (бил твърде прав и в двата случая), и оставил всичките си пари на внуците си. Баща ми разполага с доходите до края на живота си, но не може да пипа състоянието. И знаете ли какво направи? Спря да харчи пари. Дойде тук и започна да спестява. Мисля, че досега е натрупал почти толкова голямо състояние, колкото е оставил дядо ми. А в същото време всички ние — Харолд, аз, Алфред и Ема — не сме получили и пени от богатството на дядо. Аз съм художник без пукната пара. Харолд се зае с бизнес и сега е известен човек в Сити — той е този, който притежава усета да прави пари, макар че според някои слухове напоследък имал финансови затруднения. В семейството обикновено наричаме Алфред Фалшивия Алф.

— Защо?

— Колко много неща искате да знаете! Отговорът е, че той е черната овца на семейството. Все още не е бил затвора, но се е намирал много близо до него. По време на войната беше в министерството на снабдяването, но го напусна доста неочаквано при съмнителни обстоятелства. После сключи няколко подозрителни сделки за консервирани плодове и имаше неприятности с някакви яйца. Не беше нещо крупно, просто известен брой съмнителни сделки.

— Не е ли неразумно да разказвате всички тези неща на непознати?

— Защо? Да не сте агент на полицията?

— Може и да съм.

— Не мисля. Вие работехте тук, преди полицията да прояви интерес към нас. Бих казал…

Той прекъсна, като видя сестра си Ема да излиза през вратата към зеленчуковата градина.