16:50 от Падингтън

— Обикновено става така — отбеляза Бейкън, изхождайки от богатия си опит. — Само че — добави той — твърде често този факт няма нищо общо със случая. Или е някакво семейно прегрешение, или пък глупава неприятност, за която хората се страхуват да не излезе наяве.

— Да, знам. Е, поне…

Това, което инспектор Крадък смяташе да каже, остана неизказано обаче, понеже вратата рязко се отвори и старият мистър Кракънторп се дотътри силно възмутен.

— Тъжна работа! Скотланд Ярд идва и не е достатъчно любезен да разговаря най-напред с главата на семейството! Бих искал да знам кой е господарят на тази къща? Ще ми отговорите ли? Кой е господарят тук?

— Разбира се, че сте вие, господин Кракънторп — отвърна Крадък успокоително, като се изправи, докато говореше. — Разбрахме обаче, че вече сте споделили с инспектор Бейкън всичко, което знаете, и че след като не сте добре със здравето, не трябва да злоупотребяваме. Доктор Куимпър обясни…

— Така е… Така е… Не съм здрав… Що се отнася до доктор Куимпър, той е истинска баба — много добър лекар, разбира моя случай, но е склонен да ме увие в памук. В главата му е влязла муха по отношение на диетата ми. Когато по Коледа получих гадене, веднага се нахвърли върху мен. Какво съм ял? Кога? Кой го е сготвил? Толкова шум вдигна! Но макар и да съм с разклатено здраве, чувствам се достатъчно добре, за да ви помогна, доколкото ми позволяват силите. Убийство в собствената ми къща или във всеки случай, в собствения ми хамбар! Интересна сграда — от времето на кралица Елизабет Първа. Местният архитект казва, че не е, но човекът не знае какво говори. Нито ден по-късно от 1580 година, но това не е темата на разговора. Какво бихте искали да знаете? Каква е хипотезата ви?

— Малко е рано за хипотези, мистър Кракънторп. Все още се опитваме да установим коя е била жената.

— Чужденка, казвате?

— Така смятаме.

— Вражески агент?

— Според мен, малко вероятно.

— Според вас! Те са навсякъде, тези хора. Проникват къде ли не! Чудя се защо министерството на вътрешните работи ги пуска. Хващам се на бас, че правят промишлен шпионаж. Ето с какво се е занимавала.

— В Бракхамптън?

— Фабрики има навсякъде. Има една точно до задния вход на имението ми.

Крадък хвърли въпросителен поглед към Бейкън, който отговори:

— Метални кутии.

— Откъде знаете, че произвеждат наистина това? Не можеш да приемаш всичко, което ти се казва. Добре, ако не е била шпионка, какво смятате, че е била? Да не мислите, че е била забъркана с някой от безценните ми синове? Ако е така, то ще е с Алфред. Не с Харолд — той е прекалено предпазлив. А Седрик не е съгласен да живее в тази страна. Добре, тогава е любовница на Алфред. Някакъв буен младеж я е проследил дотук, мислейки, че идва да се срещне с него, и я е пречукал. Как ви звучи?

Инспектор Крадък дипломатично отговори, че е възможно на теория. Но мистър Алфред Кракънторп, добави той, не я е познал.

— Ха! Страх го е и толкова! Алфред винаги е бил страхливец. Но той е и лъжец, запомнете, винаги е бил такъв. Лъже, та се къса. Никой от синовете ми не струва. Шепа лешояди, които ме чакат да умра — ето истинско им занимание в живота — изсмя се тихо той. — Има да чакат. Няма да умра, за да им направя услуга! А ако това е всичко, с което мога да ви бъда полезен… Уморен съм. Трябва да почивам — и той се затътри отново навън.

— Любовница на Алфред? — въпросително отбеляза Бейкън. — Според мен старецът просто си го измисли.

Той направи пауза, като се колебаеше.

— Лично аз смятам, че Алфред е чист — може би е хитрец, но в момента не търсим него. Знаете ли, питам се за онзи тип от военновъздушните сили…

— Брайън Истли?

— Да. Срещал съм един-двама като него. Те са без посока в света — преживели са опасности и вълнения, срещали са се със смъртта твърде млади. Сега животът им е скучен. Скучен и безполезен. В известен смисъл сме несправедливи с тях. Макар че наистина не знам какво може да се направи. И ето ги — с минало и без никакво бъдеще, така да се каже. Те са тези, които нямат нищо против да рискуват — обикновеният човек инстинктивно се стреми към сигурност, не става толкова въпрос за морал, колкото за благоразумие. Тези хора обаче не се страхуват — думата сигурност не е в речника им. Ако Истли е имал нещо с някаква жена и е искал да я убие… — той спря и отчаяно протегна ръка. — Но защо е трябвало да я убива? И ако наистина е убил жената, защо я е поставил в саркофага на тъста си? Не, ако ме питаш, никой от всички, събрани тук, няма нищо общо с убийството. В противен случай нямаше да си правят труда да слагат тялото на прага на собствения си заден вход, така да се каже.

Крадък се съгласи, че наистина е безсмислено.

— Нещо друго, което искате да свършите тук?

Крадък отговори отрицателно.

Бейкън предложи да се върнат в Бракхамптън и да пият чай, но инспектор Крадък заяви, че ще се обади на някакъв стар познат.

Глава десета

I.

Седнала изправено на фона на порцеланови кученца и подаръци от Маргейт, госпожица Марпъл се засмя одобрително на инспектор Дърмът Крадък.