16:50 от Падингтън

— Нито пък ми харесва облеклото му — продължи Бейкън. — Никакво уважение — да отиде на следствие с такива дрехи. Най-мръсните панталони, които съм виждал от доста време. Ами вратовръзката му? Сякаш е направена от цветен канап. Ако ме питате, той е от хората, които биха удушили жена, без да се церемонят много-много.

— Е, не е удушил тази, ако не е напуснал Майорка преди 21-ви. А това е нещо, което много лесно можем да установим.

Бейкън му хвърли рязък поглед.

— Забелязвам, че все още не се доближавате до действителната дата на престъплението.

— Не, да я запазим в тайна засега. Винаги обичам да скривам по нещо в началния етап на разследването.

Бейкън кимна в пълно съгласие.

— Изтърсете им го, когато му дойде времето — каза той. — Така е най-добре.

— А сега — подхвана Крадък — да видим какво има да каже за случилото се нашият благовъзпитан джентълмен от Сити.

Харолд Кракънторп почти нямаше какво да каже. Отвратително нещо, твърде неприятен инцидент. Вестниците… опасяваше се той. Журналистите, както беше разбрал, вече искаха интервюта… Всички тези неща…

Много жалко…

Накъсаните в стакато изречения на Харолд приключиха. Той се облегна на стола си с изражението на човек, подушил отвратителна миризма.

Опитите на инспектора се оказаха безрезултатни. Не, той нямаше никаква представа коя е или би могла да бъде жената. Да, бил е в Ръдърфорд Хол по Коледа. Дошъл е едва за самата коледна вечер, но е останал до края на следващата седмица.

— Тогава това е всичко — каза инспектор Крадък, без да настоява с повече въпроси. Той вече бе решил за себе си, че Харолд Кракънторп няма да бъде полезен.

Премина към Алфред. Той влезе в стаята с безразличие, което изглеждаше малко пресилено.

Крадък погледна към него със смътното усещане, че го познава. Положително беше виждал някъде точно този член от семейството. Дали пък не е имало негова снимка във вестника? Нещо непочтено беше свързано с този спомен. Той попита Алфред е какво се занимава, но отговорът му беше уклончив:

— В момента съм към застраховките. До неотдавна се занимавах с приложението на нов тип говореща машина на пазара. Много революционно. Всъщност изкарах добри пари от нея.

Инспектор Крадък гледаше Алфред с одобрение и никой не би допуснал, че е забелязал привидно елегантния вид на костюма му и преценява точно колко евтино му е струвал. Дрехите на Седрик бяха овехтели, почти протрити, но си личеше, че са били ушити добре и от отлична материя. У Алфред прозираше евтина елегантност, която сама по себе си бе показателна. Крадък любезно премина към рутинните си въпроси. Алфред изглеждаше заинтригуван, дори леко развеселен.

— Предположението, че жената може някога да е работила тук, не е лишено от смисъл. Не като камериерка, съмнявам се, че сестра ми някога е имала такава. И не мисля, че днес някой има. Но, разбира се, тук са работили много домашни прислужници от чужбина. Имали сме полякини и една-две темпераментни германки. Но тъй като Ема определено не позна жената, смятам, че то отпада. Сестра ми е добра физиономистка. Не, ако жената е дошла от Лондон… Между другото, какво ви навежда на мисълта, че е дошла от Лондон?

Той зададе въпроса си съвсем небрежно, но погледът му бе проницателен и заинтригуван.

Инспектор Крадък се засмя и поклати глава.

Алфред го погледна остро.

— Не желаете да кажете, така ли? Вероятно билет за отиване и връщане в джоба на палтото й?

— Може би, господин Кракънторп.

— Добре, да приемем, че е пристигнала от Лондон. Навярно приятелчето, с което е трябвало да се срещне, е сметнало, че големият хамбар е чудесно място да се извърши убийство, без да се вдига шум. Очевидно той е познавал обстановката тук. Ако бях на ваше място, инспекторе, щях да търся него.

— Това правим — подчерта инспектор Крадък, като изрече двете думи така, че да звучат спокойно и убедително.

После благодари на Алфред и го освободи.

— Знаете ли — каза той на инспектор Бейкън, — виждал съм този човек някъде…

Инспектор Бейкън изказа мнението си.

— Остър клиент. Толкова остър, че понякога сам се порязва.

II.

— Не съм сигурен, че държите да разговаряте с мен — каза Брайън Истли извинително, като влезе в стаята и колебливо се спря до вратата. — Всъщност аз не принадлежа към семейството…

— Чакайте да видим, вие сте господин Брайън Истли — съпругът на госпожа Едит Кракънторп, която почина преди пет години, нали?

— Точно така.

— Много мило от ваша страна, господин Истли, особено ако знаете нещо, което според вас би ни помогнало по някакъв начин.

— Не знам нищо, макар че бих искал да знам. Цялата работа изглежда дяволски странна, нали? Идва тук и се среща посред зима с някого си в този проветрив стар хамбар. Въобще не ми е по вкуса!

— Наистина е твърде озадачаващо — съгласи се инспектор Крадък.

— Вярно ли е, че била чужденка? Носят се такива слухове.

— Този факт говори ли ви нещо? — инспекторът го погледна остро, но Брайън изглеждаше любезно безучастен.

— Не, всъщност не.

— Може да е била французойка — каза инспектор Бейкън с нотка на съмнение.