16:50 от Падингтън

Глава девета

I.

Единствените хора, отдали дължимото на отличния обед на Люси, бяха двете момчета и Седрик Кракънторп, който изглеждаше напълно незасегнат от обстоятелствата, принудили го да се завърне в Англия. Наистина сякаш възприемаше цялата история като доста умела, макар и злокобна шега.

Люси отбеляза, че това отношение съвсем не е по вкуса на брат му Харолд. Той приемаше убийството като лична обида за семейство Кракънторп и възмущението му беше толкова силно, че почти не яде нищо на обед. Ема изглеждаше угрижена и нещастна и също хапна съвсем малко. Алфред сякаш бе погълнат от мислите си и говореше рядко. Той беше доста симпатичен мъж със слабо мургаво лице и очи, разположени близо едно до друго.

След обеда полицейските служители се завърнаха и учтиво помолиха да разменят няколко думи с мистър Седрик Кракънторп.

Инспектор Крадък се държеше приятелски.

— Седнете, господин Кракънторп. Научих, че току-що сте се завърнали от Балеарските острови. Там ли живеете?

— През последните шест години. В Ибиса. Понася ми по-добре от тази мрачна страна.

— Радвате се на много повече слънце от нас, предполагам — любезно отвърна инспектор Крадък. — Били сте си вкъщи не много отдавна. За да бъда по-точен, за Коледа. Какво ви накара да се върнете отново толкова скоро?

Седрик се ухили.

— Сестра ми Ема ми позвъни. Никога преди не е имало убийство в имението. Не исках да изпусна нищо, ето защо пристигнах.

— Интересувате ли се от криминалистика?

— О, не е необходимо да се изразявате толкова високопарно! Просто обичам убийствата — криминални истории и тем подобни. И ето един такъв криминален случай точно пред прага на къщата ти! Случва се веднъж в живота. Освен това си помислих, че бедната Ема може да има нужда от малко помощ — да се оправя със стария, с полицията и с всичко останало.

— Разбирам. Случаят е засегнал инстинкта ви да поемате риск, а също и чувството ви за семеен дълг. Не се съмнявам, че сестра ви ще ви бъде много признателна, макар че и другите й двама братя също са дошли, за да бъдат с нея.

— Но не и за да я ободрят и успокоят — отговори Седрик. — Харолд е ужасно разстроен. Съвсем не подхожда на един магнат от Сити да бъде замесен в убийството на съмнителна жена.

Веждите на Крадък леко се повдигнаха.

— Дали е била съмнителна жена?

— Е, вие сте специалисти по този въпрос. Като се съди по фактите, на мен ми изглежда твърде вероятно.

— Надявах се, че ще изразите някакво предположение за това коя е била тя.

— Е, инспекторе, вие вече знаете или вашите колеги ще ви кажат, че не можах да я идентифицирам.

— Споменах предположение, господин Кракънторп. Може никога да не сте виждали тази жена и все пак да направите предположение коя е била тя.

Седрик поклати отрицателно глава.

— На грешен път сте. Нямам абсолютно никаква представа. Сигурно предполагате, че може да е дошла в големия хамбар, за да се срещне с някого от нас. Но никой от нас не живее тук. Единствените хора в къщата са били една жена и възрастен мъж. Нали не смятате, че е дошла тук на среща с почитаемия ми баща?

— Аз мисля, а и инспектор Бейкън е съгласен с мен, че е възможно жената някога да е била свързана с къщата. Може Да е било преди доста години. Опитайте се да си спомните, господин Кракънторп.

Седрик помисли една-две минути, после отново поклати отрицателно глава.

— Както повечето хора, и ние от време на време сме имали прислужници от чужбина, но не мога да се сетя за нищо конкретно. По-добре попитайте другите, може би знаят повече от мен.

— Разбира се, че ще го направим.

Крадък се облегна на стола си и продължи:

— Както чухте по време на предварителното следствие, медицинската експертиза не е в състояние напълно точно да определи времето, когато е настъпила смъртта. Преди повече от две седмици и по-малко от четири, което значи някъде около Коледа. Казахте, че сте били тук за Коледа. Кога пристигнахте в Англия и кога си заминахте?

Седрик размишляваше.

— Момент да видя… Дойдох със самолет. Пристигнах тук в съботата преди Коледа, което ще рече на двайсет и първи.

— Пристигнахте направо от Майорка?

— Да. Тръгнах в пет часа сутринта и бях тук по обед.

— А кога си заминахте?

— Отлетях следващия петък, на двайсет и седми.

— Благодаря ви.

Седрик се ухили.

— За нещастие попадам точно в този период от време. Но наистина, инспекторе, да душа млади жени съвсем не е любимото ми коледно забавление.

— Надявам се, господин Кракънторп.

Инспектор Бейкън само погледна неодобрително.

— За да извършиш подобно нещо, трябва да ти липсва съвест и добронамереност, не мислите ли?

Седрик адресира въпроса си към инспектор Бейкън, който просто изсумтя. Инспектор Крадък отвърна учтиво:

— Е, благодаря ви, господин Кракънторп. Това е всичко.

— Какво мислите за него? — попита Крадък, след като Седрик затвори вратата след себе си.

Бейкън отново изсумтя.

— Достатъчно самонадеян за каквото и да било — каза той. — Въобще не обичам този тип хора. Човек, който живее разпуснато, такива са художниците, и е твърде вероятно да се е забъркал с някоя непочтена жена.

Крадък се засмя.