16:50 от Падингтън

Това породи едно предположение. Просто предположение. Съвсем различно от досегашните… По лицето на госпожица Марпъл се появи бледорозова руменина. Изведнъж почувства, че не е уморена!

„Ще пиша на Дейвид утре сутринта“ — си каза тя.

В същото време друга безценна мисъл изплува в съзнанието й: „Разбира се. Моята вярна Флорънс!“.

II.

Госпожица Марпъл подходи към плана си методично, отдавайки дължимото на коледните празници, които определено бяха забавящ фактор.

Тя писа на Дейвид Уест, сина на племенника си, като съчета коледните пожелания с молба за спешна информация. За щастие, както и предишните години, бе поканена в дома на викария на коледна вечеря, където успя да повдигне пред младия Ленард, завърнал се за празника, въпроса относно картите.

Страстта на Ленард бяха картите от всякакъв вид. Причината, която бе накарала старата дама да го попита за карта на конкретна област в голям мащаб, не възбуди любопитството му. Обикновено той беседваше гладко по този въпрос и й набеляза точно това, което най-добре щеше да й послужи. Всъщност дори направи нещо повече — откри, че има такава карта в колекцията си, и й я даде назаем, а госпожица Марпъл обеща да внимава много с нея и да я върне веднага щом си свърши работата.

III.

— Карти?! — учуди се майка му Гризелда, която, макар и да имаше пораснал син, изглеждаше изненадващо млада и свежа, за да живее в бедния стар дом на викария. — За какво са й картите? Имам предвид за какво ги иска?

— Не знам — отвърна младият Ленард. — Мисля, че не ми каза.

— Чудя се… — добави Гризелда. — Изглежда ми много подозрително… На нейната възраст милата старица би трябвало да се откаже от това нещо.

Ленард я попита какво нещо, а Гризелда отговори уклончиво:

— О, да си завира носа навсякъде! Чудя се защо пък карти!

Междувременно госпожица Марпъл получи писмо от Дейвид Уест, сина на племенника си. Тонът му беше мил:

Скъпа лельо Джейн,

Какво си намислила пак? Получих информацията, която искаш. Има само два влака, които вероятно са важни — в 16:33 и в 17:00 часа. Единият е пътнически и спира в Хейлинг Бродуей, Баруел Хийт, Бракхамптън и после на гарите до Маркет Бейзинг. Другият, в 17:00 часа, уелският експрес за Кардиф, Нюпорт и Суонзи. Първият може да е бил настигнат някъде от влака в 16:50 часа, макар че би трябвало да бъде в Бракхамптън пет минути по-рано, а вторият изпреварва влака в 16:50 часа непосредствено преди Бракхамптън. Дали на дъното на всичко това не е някаква местна клюка или някой шегаджия? Да не би като си се връщала от разточително пазаруване в града с влака в 16:50 часа, да си забелязала в преминаващия влак инспектора по хигиената да прегръща съпругата на кмета? Но какво значение има кой влак е бил? Благодаря за пуловера. Точно такъв исках. Как е градината? Не в особено активен период през този сезон, предполагам.

Твой Дейвид

Госпожица Марпъл се усмихна леко, после обмисли предоставената й информация. Госпожа Магликъди определено бе заявила, че влакът не е бил с отделни купета. Следователно не е експресът за Суонзи. Посочен беше влакът в 16:33 часа.

Още едно пътуване изглеждаше неизбежно. Госпожица Марпъл въздъхна, но започна да прави планове.

Замина за Лондон както преди в 12:15 часа, но този път се върна с влака в 16:33 часа, а не с този в 16:50 часа, и слезе в Бракхамптън. Пътуването премина без инциденти, но тя обърна внимание на някои подробности. Влакът не беше пълен — пътуваше преди натоварените вечерни часове. Само в един от първокласните вагони имаше пътник — много възрастен господин, който четеше „Ню Стейтсман“. Госпожица Марпъл беше в празно отделение и на двете спирки — в Хейлинг Бродуей и Баруел Хийт — се наведе от прозореца, за да наблюдава пътниците, които слизаха и се качваха. Малка група се качи в Хейлинг Бродуей в трета класа. В Баруел Хийт няколко пътници от трета класа слязоха. Никой не се качи, нито слезе от първокласния вагон, с изключение на стария господин, който носеше своя „Ню Стейтсман“.