Àä

Сякаш готови всеки момент да скочат на площада, четирите безценни жребеца, подобно на много други съкровища във Венеция, бяха заграбени от Константинопол по време на кръстоносните походи. Друго заграбено произведение на изкуството можеше да се види под конете, на югозападния ъгъл на църквата — пурпурна порфирна резба, известна като „Тетрарсите“. Статуята беше известна с липсващия крак, който бил отчупен по време на ограбването на Константинопол в началото на тринайсети век. Като по чудо, през 60-те години на миналия век кракът бил открит при разкопки в Истанбул. Венеция отправила молба да получи липсващата част от статуята, но турските власти отговорили съвсем просто: вие откраднахте статуята, ние ще си задържим крака.

— Господине, купува? — обади се женски глас, който накара Лангдън да погледне надолу.

Пълна циганка държеше висок прът, на който висяха всевъзможни венециански маски. Повечето бяха в популярния volto intero стил — стилизирани бели маски, покриващи цялото лице, които често били носени от жените по време на карнавала. Колекцията съдържаше и няколко закачливи полумаски коломбина, баути с триъгълни брадички и морети без каишки за закрепване. Въпреки изобилието от цветове вниманието на Лангдън беше грабнато от сивкавочерната маска на върха на пръта: заплашителните ѝ мъртви очи сякаш се взираха надолу към него над дълъг, подобен на клюн нос.

„Чумният лечител“. Лангдън извърна поглед. Нямаше нужда да му се припомня какво прави във Венеция.

— Купува? — повтори циганката.

Лангдън се усмихна измъчено и поклати глава.

— Sono molto bene, ma no, grazie*.

Докато жената се отдалечаваше, погледът на Лангдън не се откъсваше от зловещата маска, която се поклащаше над тълпата. Професорът въздъхна тежко и вдигна очи към четирите медни коня на балкона на втория етаж.

И в този миг го осени.

Изведнъж отделните елементи започнаха да се събират стремително — конете на „Сан Марко“, венецианските маски и заграбените от Константинопол съкровища.

— Боже мой — прошепна той. — Това е!

* Много са хубави, но не, благодаря (ит.) — Б. пр.

72.

Робърт Лангдън се вцепени.

„Конете на „Сан Марко!““

Четирите великолепни коня с техните царствени шии и хамути бяха събудили внезапен и неочакван спомен и сега Лангдън осъзнаваше, че той съдържа в себе си обяснението на основен елемент от загадъчното стихотворение върху по-смъртната маска на Данте.