Àä

Ректора щракна върху първата в списъка и се озова в страница от Уикипедия, на която имаше снимка на красив иранец на име Ферейдун М. Есфандиари, описан като писател, философ, футурист и прогностик от движението на трансхуманистите. Роден през 1930 г., той се сочеше като човекът, запознал широката публика с философията на трансхуманистите, а също така предвидил оплождането ин витро, генното инженерство и глобализацията на човешката цивилизация.

Според Уикипедия най-дръзкото твърдение на Есфандиари било, че новите технологии ще му позволят да доживее до сто години, което беше рядкост за неговото поколение. За да покаже увереността си в технологиите на бъдещето, Ферейдун М. Есфандиари променил името си на FM-2030 — код, създаден чрез комбиниране на първите букви от името и презимето и годината, в която ще навърши сто години. Уви, на седемдесетгодишна възраст той починал от рак на панкреаса и така и не постигнал целта си, но ревностните трансхуманисти все още изразяваха почитта си към FM-2030, като възприемаха техниката му за обозначаване.

След като прочете статията, Ректора стана, отиде до прозореца и се загледа безизразно в морето.

— И тъй — прошепна най-сетне той, сякаш мислеше на глас. — Значи любовта на Бертран Зобрист, FS–2080, е от онези… трансхуманисти.

— Без никакво съмнение — отвърна Сински. — Съжалявам, че не зная кой точно е FS–2080, но…

— Точно това исках да кажа — прекъсна я Ректора, все така загледан в морето. — Аз зная. Зная много добре.

74.

„Сякаш и самият въздух е от злато“.

През живота си Робърт Лангдън беше влизал в не една великолепна катедрала, но атмосферата на Киеза д'Оро винаги му се беше струвала наистина уникална. От векове имаше поверие, че е достатъчно само да вдишаш въздуха на „Сан Марко“, за да станеш по-богат. Твърдението трябваше да се разбира не само метафорично, но и буквално.

Вътрешната облицовка на църквата се състоеше от няколко милиона златни плочки и се говореше, че много от прашинките във въздуха всъщност са злато. Този увиснал във въздуха златен прах, съчетан с ярката слънчева светлина, струяща през големите западни прозорци, създаваше бликаща от енергия атмосфера, помагаща на вярващите да постигнат духовно богатство, а ако си поемат по-дълбоко дъх — и по-материално обогатяване чрез позлатяване на белите дробове.