Àä

Поведе Сиена и Ферис по един коридор към добре осветена ниша, където други четири коня сякаш препускаха в тръс към тях, излизайки от тухлените арки.

Лангдън посочи с възхищение статуите.

— Това са оригиналите.

Всеки път, когато ги виждаше отблизо, Лангдън се възхищаваше на изработката и особено на детайлите на мускулатурата им. Впечатлението само се засилваше от златистозеления окис, който ги покриваше изцяло. Винаги когато виждаше четирите коня в чудесно състояние въпреки бурното им минало, Лангдън си напомняше колко е важно да се запазват великите произведения на изкуството.

— Хамутите им — каза Сиена и посочи декоративните ремъци около шиите. — Значи са били добавени? За да скрият разрезите?

Лангдън беше разказал на Сиена и Ферис за странната подробност с „отрязаните глави“, прочетена в уебсайта на ARCA.

— Така се оказва — отвърна той и пристъпи към таблото до статуите.

— Роберто! — извика дружелюбен глас зад тях. — Обиждаш ме!

Лангдън се обърна и видя Еторе Вио, жизнерадостен белокос мъж със син костюм и с очила на верижка, да си пробива път през тълпата.

— Как смееш да дойдеш във Венеция и да не ми се обадиш?

Лангдън се усмихна и стисна ръката му.

— Обичам да те изненадвам, Еторе. Добре изглеждаш. Това са мои приятели, доктор Брукс и доктор Ферис.

Еторе ги поздрави, отстъпи назад и огледа Лангдън критично.

— Пътуваш с доктори, а? Да не си болен? И какво е това облекло? Да не си решил да ставаш италианец?

— Нито едното, нито другото — засмя се Лангдън. — Дойдох за малко информация относно конете.

Еторе се заинтригува.

— Нима за великия професор са останали неизвестни неща?

Лангдън се разсмя.

— Искам да науча за отрязването на главите им по време на кръстоносния поход, за да бъдат транспортирани тук.

Еторе Вио го погледна така, сякаш Лангдън току-що се беше поинтересувал как са хемороидите на английската кралица.

— За бога, Робърт — прошепна той. — За това не се говори. Ако искаш да видиш отрязани глави, мога да ти покажа прочутата обезглавена Карманьола или…

— Еторе, искам да знам кой дож е отрязал главите им.

— Не е имало такова нещо — отсече Еторе. — Разбира се, чувал съм преданията, но никъде в историческите извори не се споменава, че някой дож е извършил…

— Еторе, моля те — прекъсна го Лангдън. — За кой дож става дума според преданията?

Еторе си сложи очилата и го погледна.

— Ами, според преданията, любимите ни коне били пренесени тук от най-хитроумния и коварен дож.

— Коварен ли?