Àä

— L'hai colpito al petto!* — И се удари с юмрук в гърдите.

— No! — озъби ѝ се Сиена. — Сърдечният масаж и изкуственото дишане ще го убият! Вижте гърдите му! — Обърна се към Лангдън. — Робърт, трябва да се махаме оттук. Веднага.

Лангдън погледна Ферис, който го гледаше отчаяно и умолително, сякаш искаше да му съобщи нещо.

— Не можем да го оставим просто ей така! — изтърси Лангдън.

— Повярвай ми — каза Сиена. — Това не е инфаркт. Да се махаме. Веднага!

Сграбчи с изненадваща сила ръката на Лангдън и го помъкна към балкона, далеч от хаоса, на чист въздух.

За момент Лангдън ослепя. Слънцето светеше право в очите му, докато се спускаше над западния край на площада „Сан Марко“ и къпеше целия балкон в златна светлина.

Сиена го поведе наляво по терасата, като лъкатушеше между туристите, излезли да се полюбуват на площада и копията на конете.

Лагуната беше точно пред тях. Странен силует във водата привлече вниманието на Лангдън — ултрамодерна яхта, която приличаше на някакъв футуристичен боен кораб.

Преди да си даде сметка какво е видял, двамата със Сиена отново бяха завили наляво, следвайки балкона след югозападния ъгъл към Хартиената врата — пристройката, която свързваше базиликата с Двореца на дожите и беше кръстена така, защото дожите изнасяли декретите си там, за да бъдат прочетени от гражданите.

„Не е инфаркт?“ Почернелите гърди на Ферис се бяха запечатали в ума на Лангдън и той внезапно се уплаши, че може да чуе диагнозата на Сиена за истинското му заболяване. Нещо повече, нещо като че ли се беше променило и Сиена вече нямаше доверие на Ферис. „Затова ли се опитваше да ми привлече вниманието преди малко?“

Сиена рязко спря и се наведе над елегантната балюстрада към оградения с колонада ъгъл на площада далеч долу.

— По дяволите! По-високо сме, отколкото предполагах.

Лангдън я зяпна. „Да не би да си искала да скачаш?“

Сиена изглеждаше уплашена.

— Не можем да им позволим да ни хванат, Робърт.

Лангдън се обърна назад към базиликата и погледна тежката врата от ковано желязо и стъкло, която се намираше точно зад тях. Туристите влизаха и излизаха и ако преценката му бе вярна, вратата водеше обратно към музея в дъното на църквата.

— Несъмнено са покрили всички изходи — каза Сиена.

Лангдън обмисли възможните пътища за бягство и откри само един.

— Мисля, че вътре видях нещо, което би могло да реши този проблем.

И без да обяснява какво е намислил, поведе Сиена обратно в базиликата.