Àä

Тръгнаха по периметъра на музея, като се мъчеха да останат скрити в тълпата. Повечето туристи сега гледаха по диагонал през огромния централен кораб към суматохата около Ферис. Лангдън забеляза гневната възрастна италианка, която упътваше двама облечени в черно войници към балкона — явно им обясняваше къде са избягали той и Сиена.

„Ще трябва да побързаме“ — помисли Лангдън, като оглеждаше стените. Най-сетне откри онова, което търсеше — до една витрина с гоблени.

Устройството на стената беше яркожълто, с червен предупредителен стикер: ALLARME ANTINCENDIO.

— Пожарна аларма? Това ли е планът ти? — попита Сиена.

— Ще се измъкнем навън с тълпата. — Лангдън се пресегна и сграбчи лоста. „Сега вече се издъних“. Бързо, за да не му остане време да размисли, той дръпна силно надолу и видя как механизмът пръсна малкия стъклен цилиндър вътре.

Не завиха никакви сирени, не настъпи очакваният пандемониум.

Тишина.

Той дръпна отново.

Нищо.

Сиена го гледаше, сякаш се е побъркал.

— Робърт, намираме се в каменна катедрала, пълна с туристи! Да не мислиш, че тези аларми ще са активни, ако всеки шегобиец…

— Разбира се! Законите в Съединените щати…

— Намираш се в Европа. Тук имаме по-малко адвокати. — Тя посочи над рамото му. — И освен това времето ни изтича.

Лангдън се обърна към стъклената врата, през която бяха влезли. Двамата войници влязоха забързано от балкона, като оглеждаха района. Лангдън позна единия — беше същият як агент, който бе стрелял по тях, когато със Сиена бягаха от апартамента ѝ.

Нямаха друг избор освен да се измъкнат през спиралното стълбище и да се спуснат на долния етаж. Когато стигнаха последното стъпало, спряха в сенките. В другия край неколцина войници охраняваха изходите и напрегнато оглеждаха всичко около себе си.

— Ако излезем от стълбището, ще ни видят — каза Лангдън.

— Стъпалата продължават надолу — прошепна Сиена и посочи лентата с надпис ACCESSO VIETATO на стълбището под тях. Зад нея стъпалата се спускаха по спиралния тунел към непрогледния мрак.

„Лоша идея — помисли си Лангдън. — Подземна крипта без изход“.

Сиена вече беше прекрачила лентата и се спускаше по спиралния тунел в тъмното.

— Отворено е — прошепна му отдолу.

Лангдън не се изненада. Криптата на „Сан Марко“ се различаваше от многото други подобни места с това, че представляваше и действащ параклис, в който се провеждаха редовни богослужения пред костите на св. Марко.

— Май виждам естествена светлина! — прошепна Сиена.