Àä

„Как е възможно?“ Лангдън се опита да си спомни предишните си посещения в свещеното подземно място и предположи, че Сиена вижда lux eterna — електрическата светлина, винаги включена при гробницата на св. Марко в центъра на криптата. Отгоре обаче се чуха приближаващи стъпки и Лангдън нямаше време за мислене. Бързо прескочи лентата, като внимаваше да не я закачи, след което опря длан в грубо изсечената каменна стена и заслиза пипнешком в тъмното.

Сиена го чакаше в края на стълбището.

Криптата едва се виждаше в мрака. Представляваше подземна зала с потискащо нисък каменен таван, поддържан от стари колони и тухлени сводове. „Тежестта на цялата базилика лежи върху тези колони“ — помисли си Лангдън, който вече чувстваше пристъпа на клаустрофобия.

— Нали ти казах — прошепна Сиена — красивото ѝ лице беше слабо осветено от нещо като приглушена естествена светлина — и посочи няколко малки сводести прозореца високо в стената.

„Светлинни шахти“ — осъзна Лангдън. Напълно беше забравил за съществуването им. Прозорците, проектирани да донасят светлина и свеж въздух в криптата, се отваряха в дълбоки шахти, които се спускаха от площада горе. Стъклата на прозорците бяха подсилени с железни решетки, а и бяха високо и твърде тесни, за да се проврат през тях. Дори да успееха някак, по-нататъшното изкачване щеше да е невъзможно, тъй като шахтите бяха дълбоки три метра и горе бяха покрити с яки решетки.

В смътната светлина, просмукваща се през шахтите, криптата на „Сан Марко“ приличаше на осветена от луната гъста гора от подобни на стволове колони, хвърлящи дълги тежки сенки по пода. Лангдън погледна към центъра на криптата и самотната лампа, светеща до гробницата на св. Марко. Светецът, на чието име бе кръстена базиликата, почиваше в каменен саркофаг зад олтар, пред който имаше пейки за малцината щастливци, канени Да се молят тук, в сърцето на християнска Венеция.

Внезапно до Лангдън светна друга светлина и той се обърна. Сиена беше извадила телефона на Ферис.

Лангдън бе поразен.

— Ферис нали каза, че батерията му се е изтощила!

— Излъгал ни е — каза Сиена. — Излъга ни за много неща. — Изведа намръщено телефона и поклати глава. — Тук няма обхват. Помислих си, че може да разбера къде е погребан Енрико Дандоло.

Забърза към един от прозорците и вдигна телефона към стъклото с надеждата да намери сигнал.