Àä

„Енрико Дандоло“ — помисли Лангдън, който едва бе успял да се сети за дожа, преди да им се наложи да се спасяват с бягство. Въпреки сегашното им положение посещението им в „Сан Марко“ бе изпълнило целта си — бяха разкрили самоличността на коварния дож, обезглавил конете… и извадил костите на слепия.

За съжаление Лангдън нямаше представа къде се намира гробът на Енрико Дандоло, а явно същото се отнасяше и за Еторе Вио. „Той познава всеки сантиметър от тази базилика… а може би и от Двореца на дожите“. Фактът, че Еторе не беше посочил незабавно гробницата, означаваше, че тя вероятно се намира далеч от „Сан Марко“ и двореца.

„Тогава къде може да е?“

Лангдън погледна Сиена, която се беше качила на една пейка под един от прозорците. Тя вдигна резето, отвори прозореца и пъхна телефона на Ферис в шахтата.

Звуците от площада долитаха отгоре и Лангдън внезапно се запита дали е възможно да има и някакъв друг изход. Зад пейките имаше ред сгъваеми столове и Лангдън си помисли, че може да се покатери по някой от тях в шахтата. „Може би горните решетки се отварят отвътре?“

Забърза в тъмното към Сиена, но само след няколко крачки силен удар в челото го отхвърли назад и той падна на колене. За момент си помисли, че са го нападнали. Бързо осъзна, че не е това, и се наруга, че не си е дал сметка, че високият му ръст надвишава височината на сводовете — все пак те бяха построени за хора със среден ръст, живели преди повече от хиляда години.

Докато стоеше на колене върху твърдия камък и чакаше звездите пред очите му да изчезнат, се загледа в някакъв надпис на пода.

Sanctus Marcus.

Ахна. Не заради името на св. Марко, а заради езика, на който беше написано.

Латински.

След цял ден в съвременна Италия Лангдън леко се обърка, когато видя името на светеца на латински — напомняне, че мъртвият език е бил официален в Римската империя по времето на смъртта на евангелиста.

И тогава му хрумна друга мисъл.

В началото на тринайсети век, по времето на Енрико Дандоло и Четвъртия кръстоносен поход, езикът на властимащите до голяма степен е бил същият. Венециански дож, донесъл слава на Римската империя чрез завладяването на Константинопол, в никакъв случай нямаше да бъде погребан под името Енрико Дандоло… Вместо това на гроба му щеше да бъде изписано латинското му име.

Henricus Dandolo.