Àä

— Сега се връщам — извика и изчезна без нито дума повече.

Озадачен, Лангдън отиде до парапета и също погледна надолу.

„Какво става?“

Отначало не видя нищо, само разхождащи се туристи. След малко обаче осъзна, че много от посетителите се взират в една и съща посока, към главния вход, откъдето току-що бяха влезли облечени в черно войници, които в момента се разгръщаха и блокираха всички изходи.

„Войниците в черно“. Лангдън се вкопчи в парапета.

— Робърт! — извика Сиена зад него.

Лангдън не откъсна поглед от войниците. „Как са успели да ни открият?!“

— Робърт — още по-настоятелно повика тя. — Нещо става! Помогни ми!

Лангдън се обърна, объркан от вика ѝ за помощ.

„Къде изчезна тя?“

В следващия миг видя и нея, и Ферис. Сиена беше коленичила над доктор Ферис, който беше изпаднал в конвулсии, притиснал ръце към гърдите си.

* Да, разбира се, но… (ит.) — Б. пр.

** Да, аз съм (ит.) — Б. пр.

*** Най-после! (ит.) — Б. пр.

75.

Мисля, че е инфаркт! — извика Сиена.

Лангдън забърза към доктор Ферис, който лежеше проснат на пода. Човекът неуспешно се опитваше да си поеме дъх.

„Какво му става?!“ Всичко му се стоварваше на главата едновременно. Покрай появата на войниците и мятащия се на пода Ферис Лангдън се чувстваше като парализиран, не знаеше какво да прави.

Сиена охлаби вратовръзката на Ферис и разкопча горните копчета на ризата му, за да може да диша. Но когато ризата се разтвори, се дръпна с вик, закри устата си с ръка и залитна назад, без да откъсва поглед от голите му гърди.

Лангдън също видя.

Кожата по тялото на Ферис беше изгубила цвета си. На гръдната кост имаше зловещо синкавочерно петно с големината на грейпфрут. Ферис изглеждаше така, сякаш е бил улучен в гърдите от гюле.

— Това е вътрешен кръвоизлив — каза Сиена и погледна с потрес Лангдън. — Нищо чудно, че цял ден му беше трудно да диша.

Ферис завъртя глава. Опита се да каже нещо, но успя само да изхрипти. Наоколо започнаха да се събират туристи и Лангдън усещаше, че в скоро време ще настъпи пълен хаос.

— Войниците са долу — предупреди той Сиена. — Не знам как са ни открили.

Изненадата и страхът на лицето ѝ бързо се смениха с гняв и Сиена изгледа Ферис кръвнишки.

— Лъгал си ни, нали?

Ферис отново се опита да заговори, но едва успя да издаде някакъв нечленоразделен звук. Сиена бързо претърси джобовете му и извади портфейла и телефона му. Прибра телефона в джоба си и застана над Ферис като обвинител по време на съдебен процес.

В този момент някаква възрастна италианка си проби път през тълпата и викна на Сиена.