Аленото цвете и бялото

Софи за последен път хвърля поглед към външния свят с надеждата, че оттам ще дойде спасение. После изтичва напред, хваща гувернантката си за китките и дръпва нагоре с все сили.

— Така — казва Уилям, след като са се сбогували с лейди Бриджлоу и каретата й е потеглила, — хареса ли ти тук, Софи?

— Беше много интересно, татко — отвръща детето без особено въодушевление.

Тримата седят в екипажа на Ракъмови. Дрехите им излъчват сладникав мирис на сапун, коленете им почти се докосват, докато екипажът напуска Ламбет, умело насочван от Чийзмън. Посещението на фабриката се увенча с бляскав успех — такава е поне оценката на лейди Бриджлоу, която сподели с Уилям, че никога не е имала такова преживяване, вълнуващо различни сетива едновременно. Можела да предположи, отбеляза тя, че такива силни усещания могат да се отразят тежко на човек в недобро здраве. Сега Уилям отново е сам — с Шугър, която действително е презеленяла, и Софи, която пък дава вид, че е била подложена на тежко изпитание, вместо да се радва, че й е било осигурено такова рядко удоволствие.

Уилям се обляга назад и потрива натъжено кокалчетата на едната си ръка. Дъщеря му наистина е много опърничава! Само да й се поскарат малко, и тя се цупи цял ден. Колкото и да е тъжно, той трябва да признае, че детето вероятно е наследило злопаметността на Агнес.

Що се отнася до Шугър, тя дреме на мястото си — наистина дреме! Главата й е отметната назад, устата й — полуотворена, честно казано, направо неприятна гледка. Роклята й е омачкана, цели кичури от косата й са се измъкнали и висят изпод шапката, а самата шапка е сложена малко накриво. Добре би било Шугър да вземе пример от лейди Бриджлоу — изискана и безукорна от мига, в която слезе от каретата, до последната минута, когато се сбогува с Уилям. Констанс наистина е необикновена личност! Образец на достойнство и изисканост, а същевременно прелива от жизненост! Такава жена се среща рядко…

— Ето го пак моста „Уотърлу“, Софи — казва Уилям, с доброто желание да предложи на дъщеря си още веднъж през този ден чудесната гледка на най-забележителната река на света.

Софи надниква през прозореца, подпира отново брадичка на ръцете си и оглежда кипналите, мътни води, в които дори големите кораби изглеждат застрашени.

Тя вдига поглед нагоре и вижда нещо наистина невероятно — слон, който се рее в небето, неподвижен като статуя. На едрия му хълбок пише с огромни букви ЧАЙ „СОМЪН“. Слонът се полюшва над покривите й комините, на път към онази част на града, където наистина живеят хора.

— Какво ще кажеш, Софи? — пита замислено Уилям. — Дали да купя такова нещо и за „Ракъм“?

Същата вечер Уилям се заема с писмата, натрупали се през деня, а останалите обитатели на къщата правят всичко по силите си, за да се върнат към обичайния ход на живота.

Зад една от вратите малко по-нататък по коридора Шугър отхвърля любезно предложението на Роуз да помогне на Софи да си легне. Вместо това тя моли да качат вана с топла вода в собствената й спалня. Роуз проявява пълно разбиране към молбата й, защото госпожица Шугър наистина изглежда тъй, сякаш са я влачили по корем по калдъръма.

Колко дълъг беше този ден — дълъг, дълъг, дълъг. С неволна жестокост Уилям, неосъзнал желанието на Софи и Шугър да се приберат у дома, удължи изтощително престоя им в града. Първо — обяд в един ресторант на Странд, където Шугър едва не припадна от горещина и задух и беше принудена да яде полусурови агнешки котлети, защото Уилям настояваше, че били божествени; после отидоха в една работилница за ръкавици, после в още една, защото в първата не намериха достатъчно мека кожа за ръкавиците на Софи; после, в работилницата на един обущар, Уилям най-сетне бе възнаграден с усмивка от дъщеря си, когато тя пристъпи с новите си обувки към огледалото. Поне да беше се задоволил с това! Но не — окуражен от усмивката на Софи, той ги помъкна към винарския магазин на Бери и Ръд на Джеймс Стрийт, за да претегли Софи на огромните везни.

— Шест поколения крале — и английски, и френски, са се мерили на тези везни, Софи! — заяви той тържествено, докато собствениците на магазина се хилеха в ъгъла. — Те са само за важни личности!

Накрая, като последно забавление за деня, дойде обещаната кулминация на следобеда — посещение на сладкарница „Локхарт“.

— Колко ни е весело днес така, тримата заедно! — заяви Уилям и за миг заприлича досущ на баща си, застрашително преливащ от празнично благоволение. После, докато Софи бе погълната от изучаването на менюто, зад което се скри цялата, той се приведе към Шугър и прошепна в ухото й:

— Мислиш ли, че е доволна!

— Много, сигурна съм — отвърна Шугър. Но когато се приведе напред на мястото си внезапна болка й напомни, че космите между краката й са залепнали към гащите от спечената кръв. — Но ми се струва, че за днес е достатъчно.

— В какъв смисъл достатъчно?

— Това са предостатъчно удоволствия за един ден.