Аленото цвете и бялото

В мрака на вестибюла процеждащите се през полуотворената врата лъчи осветяват устата на Шугър по много странен начин, така че пукнатините по грубата, белеща се плът изглеждат чисто бели. Уилям иска да почувства как тези изпръхнали устни се сключват около ствола на члена му. Но най-много от всичко му се иска да облекчи пикочния си мехур — където и да е — и после да си легне да спи.

Когато влиза в приемната, е обзет от чувството, че вече сънува. Потънала в сенки женска фигура седи в далечния ъгъл на стаята, извърнала лице така, че той не го вижда. Над косата й се вие дим. Чуват се звуци от невидимо виолончело — плахи и скръбни, после секват с астматично изскърцване на лъка по струните. В горната си част, над цокъла, стената е боядисана в ярък прасковенорозов цвят и отрупана с миниатюри в рамки. По-надолу е облепена в тапети, гъсто изрисувани с преплетени ягоди, тръни и червени рози. А в самия център на помещението, точно под крайно претрупания полилей, седи госпожа Кастауей.

Тя е стара, или не се е поддържала, както трябва, или и двете. Макар че е облечена за излизане, дори с шапка на главата, очевидно няма никакво намерение да излиза. Разположила се е самоуверено като съдия зад едно тясно писалище. Върху писалището има разпилени късчета хартия — изрезки от списания. В ръцете й трака голяма шивашка ножица, с която отделя излишната хартия, а тя се хлъзва по кокалчетата на пръстите й и изпърхва надолу към скута й. Тя вдига очи и спира да реже в чест на новопристигналия гост. Измъква внимателно пръсти от ножицата и оставя встрани лъскавия метален предмет.

Облечена е от глава до пети в един цвят — аленочервено. Откакто е на този свят, Уилям не е виждал този цвят по дрехите на нито една англичанка. Устата й е оцветена в същия цвят — червилото се е разтекло по стотиците миниатюрни бръчици около устните й, така че когато се усмихва, за да го поздрави, устата й заприличва смущаващо много на мъхната гъсеница, която се раздвижва, защото са я побутнали.

Първоначално Уилям решава, че тя вероятно е луда — побъркана стара вещица, която държи да изтъква положението си на белязана с алено жена. Но след миг открива у нея някакво достойнство и самоувереност, което кара облеклото й да прилича по-скоро на трудноразбираема шега. Той познава и други съдържателни на публични домове, които се отнасят с известна ирония към професията си. Всъщност — той едва сега го забелязва — аленият цвят е омекотен единствено от един по-различен оттенък — на воалетката, отметната над шапката й. На цвят воалетката е абсолютно същата като емблемата на парфюмерийните фабрики „Ракъм“ — много тъмнорозова.

— Добре дошъл в заведението на госпожа Кастауей, сър — казва тя. Белите й зъби се превъртат като зъбци на колело зад крещящо алените устни. — Аз съм госпожа Кастауей, а това са моите момичета. — Тя прави жест с ръка, но Уилям не може да откъсне очи от нея. — Ползването на една от стаите на горния етаж ще ви струва пет шилинга, а цената и продължителността на това, което ще става там, определяте вие с Шугър. Ако желаете, срещу още два шилинга можем да сервираме добро вино в стаята.

— Да бъде вино тогава — заявява Уилям. Бог му е свидетел, че е пил повече от достатъчно, но не иска да се представи пред съдържателната като скъперник. Докато се препъва към бюрото, за да й плати (кой глупак е сложил края на килимчето точно там, където той трябва да стъпи?), той оглежда малко по-подробно фигурата на старата жена — и решава, че е много грозна. А в края на краищата не е дошъл тук, за да гледа грозотии.

След като успява да се изтръгне от шемета, причинен от госпожа Кастауей, Уилям е в състояние да огледа останалата част от стаята. В резултат получава силно замайване — но се уверява, че това не се дължи на пиенето. Цялата приемна действително е гротескна. Едва сега вижда, че всички миниатюрни изображения в рамките са на Мария Магдалена — всякакви варианти — полугола, полуоблечена, каеща се или не, някои от тях рисувани от набожни християни, други — истински карикатури, ловко прикрита порнография. Дузини повторения на едно и също изражение на тъжна кротост, на отречение от прокълнатата плът, на приемане на Бога, който прави мъжете излишни. Мария Магдалена в ярки цветове — от отпечатъци с католически молитви; Мария Магдалена в черно и бяло, изрязана от протестантски списания; Мария Магдалена с ореол и без ореол; образът на Мария Магдалена във формата на корица на списание — или съвсем мъничък, като портретче, което се поставя в медальон. Това прилича на щанд в „Билингтън & Джой“!