Аленото цвете и бялото

През пролуката се вижда само едната стена на стаята. За щастие това е стената, на която има прозорец, така че той може да получи безценна информация доколко е напреднала нощта. Стъклата са станали почти непрозрачни от скреж — плътен слой скреж, който трябва да се е напластявал с часове. През него все пак се забелязва небето — черно и тъмносиньо — или поне такова изглежда в сравнение с осветената вътрешност на стаята. Пердетата на прозореца потрепват едва забележимо — въпреки студа Шугър е оставила прозореца съвсем леко открехнат. Но къде е тя? Уилям се привежда още малко по-напред, побутва завесите с носа си и наднича през процепа с едно око.

Стаята на Шугър е… уютна. По стените няма никакви шарки, боядисани са равномерно в убито-розов цвят, в пълен контраст с пищното рококо на приемната долу. Няколко малки гравюри в рамки, доста избледнели, висят на подходящи за гледане места. Мебелировката е прилична — наскоро тапициран диван, две кресла, чиято тапицерия не е в тон с тази на дивана, и (Уилям промушва лицето си още по-напред) елегантно дамско бюро, на което има перодръжки, мастилница и… (той примигва невярващо) самата Шугър седи, приведена над него, потънала изцяло в това, което пише.

— Ъъъъ… извинявай — обявява той присъствието си.

Тя вдига очи, отпуска перодръжката и се усмихва… с обезоръжаваща, приятелска усмивка. Очевидно е уморена до смърт.

— Добро утро, господин Хънт — казва тя.

— О, Господи… — въздъхва той и объркано прокарва пръсти през косата си. — Колко… колко е часът?

Тя поглежда към часовник, който се намира някъде извън полезрението му. Сега Уилям забелязва, че нейната коса е просто великолепна — пищна корона от златистооранжеви къдрици; направила си е труда да я среши и подреди, докато той е спал.

— Пет и половина — отвръща Шугър, нацупва лукаво устни и допълва. — Ако в къщата има някой буден, несъмнено е дълбоко впечатлен от изключителната ви издръжливост.

Уилям понечва да стане от леглото, после трепва и се изчервява.

— Аз… трудно ми е да обясня… но за съжаление съм допуснал крайно възмутителна… загуба на контрол…

— О, знам — казва тя невъзмутимо и става. — Не се безпокойте, аз ще се погрижа за всичко.

Тя отива с меки стъпки до камината, където, на решетката над жаравата, кротко къкри чайник. Шугър излива блестяща струя гореща вода в глинена купа, която, ако се съди по шума, вече е наполовина пълна, и донася купата до леглото. Уилям забелязва, че кожата на ръцете й е суха и се бели като дървесна кора, но пръстите са изящно оформени. Пръсти, сякаш рисувани от Микеланджело, осквернени от пръстените на някаква незнайна болест.

— Свалете мокрите дрехи, моля ви, господин Хънт — казва тя и коленичи на пода. Полите й се стелят в кръг около нея. Купата е пълна почти до ръба със сапунена вода, а в нея плува сюнгер, подобен на обелен картоф. Явно Шугър се е подготвила за този момент.

— Наистина, госпожице Шугър — мънка Уилям, — това е много повече… как бих могъл да очаквам от вас да…

Тя вдига очи към него, притваря леко клепачи, поклаща бавно глава и умолява беззвучно, с издути напред устни: „Шшшшт“.

С общи усилия успяват да свалят панталона и бельото му. Острата миризма на престояла урина се надига нагоре, към носа на Шугър, но тя не се отдръпва. Ако се съди по нетрепващия й поглед, спокойното лице и слабата усмивка на устните й, отблъскващата воня би могла да бъде парфюм. Само едно докосване на загрубелите кокалчета на пръстите й е достатъчно, за да го накара да отвори краката си, и тя започва да бърше слабините му с насапунисаната гъба. Когато забелязва охулвания по гънките, се намръщва съчувствено.

— Горкият — шепне Шугър.

Чаршафите под него също са мокри, затова тя го побутва да се измести по-нататък. После, увива ръката си с груба памучна кърпа, като с ръкавица, доизмива го и го подсушава. Почиства всичко старателно, дори вдлъбнатината на пъпа. Притиска нежно в дланта си пениса му, и бърше много полека и търпеливо по цялата му дължина.

— Наистина, госпожице Шугър… — опитва се той отново да възрази, но изведнъж установява, че не може да намери думи.

— Без „госпожица“ — поправя го тя и хвърля кърпата. — Просто Шугър.

Навежда лице към корема му, който сега ухае на парфюм, и го целува по пъпа. Той си поема рязко дъх, когато усеща докосването на загрубялата кожа на ръцете й между краката си. Тя докосва с буза вътрешната страна на бедрата му и косата й се разпилява по целия му корем и след секунда целият му пенис е потънал в устата й. Тя лежи неподвижно, не го смуче, не го ближе, просто лежи така, сякаш го пази в себе си. През цялото време го гали със свободната си ръка по корема. Той се втвърдява и започва да измества езика й, а тя започва да го смуче полека, разсеяно, почти като дете, което ближе сладолед.

— Не — стене Уилям, но разбира се, има предвид точно обратното.