Аллах ил Аллах!

— Я не ме ядосвай! Естествено, че говоря за Хилуя! Но ти наблюдава ли вчера поведението на това лекомислено същество? През цялата вечер не откъсна очи от Хилал. И съвсем ясно забелязах, че той отвръщаше на погледите й. Тези неблагодарници, които дължат всичко на нас! Хилуя ни дължи свободата си, а Хилал — своя живот!

Аха! Ето откъде идвало лошото настроение на Халеф!

— Халеф, не се опечалявай! Просто техният късмет39 бил да се обичат и така било писано в книгата на съдбата.

— Значи с Хилуя нищо не става! Хвала на Аллаха! Ами с Бадия? С нея ти би станал щастлив, защото тя ми се струва далеч по-спокойна и по-улегнала от сестра си. Какво ще правиш?

— Ще последвам гласа на сърцето си — отговорих му двусмислено.

— Хамдулиллах! Най-после! — въодушевено възкликна Халеф, без да почувства двойния смисъл на моя отговор. — Тогава всичко е наред! Ти сам каза преди малко, че тя ти харесва. Но знаеш ли, какво ще последва след венчавката ти с Бадия?

— Сватбеният гуляй.

— Нямам предвид това, а нещо съвсем друго. Твоят просветлен разум сигурно ще ти подскаже, че е напълно невъзможно едно племе от шест хиляди привърженици на Пророка, без да се смятат жените, старците и децата, да се подчинява кой знае колко дълго на някакъв си шейх, който е християнин. И така, неизбежната последица от твоята женитба ще е тази, че ти ще прегърнеш учението на Пророка. Аллах акбар — Бог е велик, но радостта ми е още по-велика, защото най-после ще се сбъдне най-съкровеното желание на моя живот.

Престорих се, като че думите му съвсем са ме слисали.

— Наистина ли трябва да сменям вярата си?

— Изобщо няма друга възможност.

— Хмм, тогава ще премисля още веднъж цялата работа с женитбата.

— Няма какво да премисляш — енергично ми възрази той, — или Фалахд ще те победи в двубоя, или ти него. И в единия, и в другия случай победителят ще трябва да се ожени за ханумата. Не можеш да покриеш племето с вечен позор, като отблъснеш неговата повелителка. Такъв срам би могъл да се измие единствено с кръвта ти.

— Хмм! Значи работата е съвсем по-различна от онова, което си мислех. Но ти не смяташ ли, че ще е по-разумно първо да видим как ще се развият нещата, вместо предварително да си блъскаме главите над бъдещето? Та все още изобщо не е речено, че аз ще изляза победител. Вярно не се съмнявам в това, ала и най-малкото непредвидено обстоятелство може да направи на пух и прах цялата ми убеденост. Е, освен всичко друго поне за мен въпросът, кой ще получи Бадия за жена, си остава безпредметен. Но я погледни на юг! Виждаш ли нещо?

— Да, някаква тъмна линия.

— Трябва да се вгледаш по-добре. Линията се състои от отделни точки, които се движат.

— Да, сега ги различих и аз. Какво ли може да е това? — Сигурно някой керван.

— Да не би да идват с враждебни намерения?

— Едва ли! Но предпазливостта никога не е излишна. Хайде, да се качваме пак на седлата! Нека поогледаме този керван!

Подкарахме конете в споменатата посока. Точките, които образуваха въпросната тъмна линия, ставаха все по-големи и по-големи, докато накрая можехме вече да различим цяла върволица от камили. Те крачеха една подир друга като оглавникът на всяка следваща бе вързан с въженце за опашката на камилата пред нея.

Начело вървеше шейхът ал кафилах, водачът на кервана. Той рядко язди и най-често се движи пеша. Острият му поглед внимателно обхожда кръгозора и открива в пясъка и най-незначителни следи. Ако керванът е съставен само от ездитни животни и бърза, естествено тогава и той язди камила или кон.

Преброихме не по-малко от сто и двайсет камили, повечето от които товарни животни. Само двайсетина бяха възседнати от ездачи. Не видях нито един кон. Това бе сигурен признак, че тези хора идваха от много далече.

Разбира се и те също ни забелязаха. Водачът им спря. Няколко ездачи се отделиха от кервана и бързо се насочиха към нас. Те бяха все мъже с високи кльощави фигури, с остри черти на лицата и редки проскубани бради — истински синове на жарката пустиня.

Когато се приближиха почти до нас, първият от тях спря своята камила и нададе вик на изненада, който прозвуча като крясък на лешояд. От другите също се чуха подобни възклицания.

— Салям алейкум! — поздрави ни той.

— Алейкум салям! — отвърнах на поздрава му.

— Бени салахи сте, нали?

— Не — отвърнах аз.

Човекът се стъписа, на полувисок глас каза няколко думи на своите придружители и още в следващия миг те ни обкръжиха. Това бяха очевидно враждебни действия. Веднага щом ги забелязаха от кервана, към нас се втурнаха в галоп повече от дузина други ездачи.

Положението ни изглеждаше твърде опасно. С изключение на ножовете си не бяхме взели други оръжия, докато тези непознати хора бяха въоръжени до зъби.

Въпреки всичко запазихме хладнокръвие.

— Какво искате от нас? — невъзмутимо попитах техния предводител.

— Вие сте разбойници! — сопна ни се той.

— Защо мислиш така? — усмихнах му се аз.

— Да не би да отричаш? Ей го моят камилски камшик, а той бързо ще те накара да си признаеш!

— Я остави камшика си на мира и по-добре ми кажи, защо ни смятате за разбойници!

— Яздите на крадени коне!